Ралица-кратък анализ

Чрез образа на героинята Славейков създава представата за вечната българка. Ако се запитаме в кое време или в кой век живее Ралица, невъзможният отговор ще бъде най-точната характеристика на проблема.

Първият мотив е този за хубостта. Представата за нея се изгражда по два начина:

-чрез разгърнати сравнения в омировски стил:

Като оназ вечерница в небото,

една бе в село Ралица девойка,

и цяло село лудо бе по нея.

-чрез отношението на другите към Ралица момците се надпреварват да й напият вода, да се хванат на хорото до нея, мислите им се вият около нея така, както се вие сърменият й колан около кръшната й тънка половина.

Заедно с хубостта се разгръща мотивът за сирачеството. Ралица е отгледана от леля си с обич: гърлицата както / отглежда своя рожба, докато / се на крила самичка тя възмогне. Дете на любовта, тя ще стане жертва на любовта.

Красотата на Ралица поражда тревожни предчувствия напълно в духа на народното схващане, че многото добро не води към добро:

Блазе й с хубост казваха едни;

Блазе, комуто на честта се падне

обаждаха се други. А с глава

посвиваха пък трети, век живели,

свят упознали шепнейки изниско:

Блазе й... Ех, кабил ни край не е

на хубаво да води тая хубост.