Малко известен факт е, че всъщност рожденото име на Раковски е Сава Стойков Попович. Роден е през 1821 в Котел в будно търговско - занаятчийско семейство. Учи в местното килийно училище, продължава в Карлово при Райно Попович. От края на 1837 г. постъпва в гръцко училище в Куручешме (Цариград). Изучава хуманитарни и природни науки, древни и модерни езици. Реагира на всеки опит да се осмеят или оклеветят българите с остро патриотично чувство. Родолюбивите чувства у него се разпалват от революционната дейност на вуйчо му капитан Георги Мамарчев, който става за него еталон за всеотдайно служене в борбата против поробителя. Затова приема за собствено име неговото Георги и от този момент той е Георги Стойков Раковски. Все пак времето, в което живее и учи Раковски, не е богато на революционни изяви. Като будна натура, като личност, търсеща път и свое място в борбата за свобода, дълго се лута. Юношата става член на един дервишки орден, в който, за да влезеш, не е необходимо да бъдеш мюсюлманин. Така младият Раковски облича дрехите на странстващ монах и се пренася да живее в текето (мюсюлмански манастир). Докато учи в Цариград, Раковски се включва в борбата за църковна свобода, като подпомага нейните водачи Неофит Бозвели и Иларион Макариополски. Пак с революционна цел посещава няколко пъти Атина, където се свързва с български патриоти. Създава връзки с гръцката революционна младеж. Увлечен в бунтовния кипеж, става деец на създаденото "Тайно македонско дружество", целта на което е едновременно с гръцкото въстание в Крит да се организира въстание и в България. След напускането на Гърция се установява в Браила под името Георги Македонски. Тук работи като частен учител по старогръцки и френски език в заможни български семейства. Влиза във връзка с ръководството на "Тесалоепирското дружество". В Браила Раковски успява да уговори и подготви общи действия за настъпление на българи и гърци срещу Турция. Румънската полиция открива дейността му, но Раковски успява да се укрие. През юли 1842 г. румънското правителство осъжда българския революционер на смърт. Помага му фактът, че по това време е гръцки поданик. Румънското правителство го предава на гръцкото консулство, за да го препрати в Атина за изпълнение на присъдата. Не мисли така гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатас. Той високо оценява личността на Раковски и вместо да го качи на бесилото, тайно го изпраща да учи във Франция. Раковски се установява в Марсилия и започва да учи право. Остава без средства и след две години се завръща в Котел. Преди да тръгне към родния дом през 1844 г. отново приема името Георги Стойков Раковски. В Котел решава като баща си да се отдаде на абаджийството и търговията. Само след една година е арестуван заедно с баща си Стойко Попович и в Цариград е осъден на 7 години затвор. През големи изпитания минава бащата, за да успее да извади сина си от затвора, което става през 1848 г. Излизайки на свобода, Раковски остава на работа в Цариград като адвокат и търговец. Успоредно с тази дейност, отново се включва в борбата за църковна и национална свобода. От това време датират и първите му литературни опити. Един от тях е споменът за затвора "Неповинен българин". Чрез потурчения поляк Вл. Чайковски, Раковски се запознава с още един друг поляк Пшевлоцки. Българският възрожденец се уговаря с него да действат общо. Пшевлоцки дава средства на Раковски, за да събере чета от 15 души конници, която да отиде в габровския Балкан и там да събере още толкова хора и да провъзгласят "Временно революционно българско правителство". Полякът убеждава Раковски да напише една прокламация, която той ще напечата и щом настъпи