РАКОПОДОБНИ ЧЛЕНЕСТОНОГИ

Клас Ракоподобни се отнася към тип Членестоноги. Познати са над 35 000 вида. При някои от тях почти не са настъпили промени в продължение на около 200 млн. г. напр. оризищно раче (апус). В България се среща в локви, блата и особено в оризищата. Яйцата му запазват жизнеспособността си до 9 г. Ракоподобните са предимно морски, но има и сладководни животни. Някои видове се приспособили към висока соленост на водата. В България напр., особено в солниците край Поморие, често масово се развива солничното раче (артемия). То живее при соленост 40 230%е,,но може да издържа и до 300%о. Други видове са дълбоководни и могат да светят. Трети са приспособени да понасят определени температури, газов режим и киселинност на водата. Някои видове в зависимост от условията търпят морфологични изменения или менят баграта си. Има ракоподобни, които се приспособили за живот и върху сушата (мокрици, тропичен рак разбойник, черноморски мраморен рак и др.), живеят в пещери и сред крайводни пясъци. Те са със своеобразно устройство и често нямат очи.

Размерите на отделни видове ракоподобни са различни - от 0,2 mm (някои веслоноги, водни бълхи и черупчести ракоподобни) до 80 100 cm, а заедно с краката и до 300 cm (омари).

Повечето ракоподобни извършват движения плуват, пълзят или бягат, но има и прикрепени към подводни обекти - напр. балануси (морски жълъди).

Едни видове се хранят с растения, а други с животни. Зоопланктонът (морският планктон) е съставен до 90% от ракоподобни, които се хранят с фитопланктон (дребни водорасли). Мокриците са растителноядни и понякога в отделни райони причиняват вреди на ливадите. Десетокраките раци (речени езерен рак, лангуста, омар, криви раци и др.) са главно хищници. Много видове ракоподобни се хранят с разлагащи се остатъци от растения и животни (речният рак най-добре се хваща с мърша). Редица видове са паразити по риби (шарановата въшка), по китове и криви раци (в Черно море сакулината) и др.