УИЛЯМ ШЕКСПИР - ХАМЛЕТ

РАЖДАНЕТО НА ТРАГЕДИЯТА ОТ ДУХА НА ВРЕМЕТО

Шекспировата трагедия Хамлет се ражда от духа на времето, но съвременният й прочит е винаги в контекста на Английския ренесанс - епоха на трагичен хуманизъм и време на дълбок нравствен кризис.

В Късния ренесанс се променя концепцията за човека и принципите на художествено изображение. Кризата на ренесансовия хуманизъм може да бъде представена образно чрез християнската идея за грехопадението на човека. В Страшният съд (1534-1541 г.) Микеланджело Буонароти пръв от италианските художници изразява трагичното светоусещане на своето време. Нарушена е постигнатата в Ранния ренесанс хармония между телесно и духовно у човека, засилва се чувството за греховност. Обща черта на Късноренесансовото изкуство е отказът от идеализирано изображение на човека и света.

Концепцията на Уилям Шекспир за изкуството звучи еднакво с тази на Алберти, да Винчи, Дюрер, но всеобхватното подражание не се идеализира. Във високия жанр на трагедията еднакво се допускат красивото и грозното, високото и ниското, трагичното и комичното. Целта на изкуството, според Шекспир: ...открай време е била и си остава и до днес - да държи, така да се каже, огледало пред природата: да показва на добродетелта нейния истински лик, на порока - неговия образ без украса... . Шекспировата концепция за изкуството и нейното проявление в творчеството му, което е проекция на времето, се свързва с естетическите принципи на изкуство, по-късно наречено реалистично.

В края на XVI век Италия губи своето значение на образец на хуманистична култура (идеология и изкуство). Центрове на духовното развитие стават Франция, Германия, Испания, Англия. Ренесансът в тези страни е късен в сравнение с Италианския и за по-кратък период от време те преживяват ренесансовия разцвет и кризис, което е отразено в Шекспировото творчество.

Националната специфика на Английския ренесанс се определя от тясната зависимост на културните процеси от обществено-историческите събития. За Англия XIV и XV в. са време на феодални конфликти. Предпоставки за културния разцвет, достигнат по времето на кралица Елизабет, се създават още при предшествениците п от династията на Тюдорите-Хенри VII и Хенри VIII, Които се свързват с представата за Ранния ренесанс в Англия. Зрелият Английски ренесанс се ситуира през последните две десетилетия на XVI и началото на XVII в. Управлението на династията на Тюдорите е време, в което се прекратяват междуособните войни, и в Англия се установява силна кралска власт. С обявяването на независимостта на английската църква, което е своеобразна проява на ренесансовия индивидуализъм от страна на Крал Хенри XIII, хуманизмът в Англия се разгръща под знака на протестанството. Последица от дър-зостта на краля е силното намаляване влиянието на църквата върху ренесансовата мисъл и култура. Като израз на атеизма в областта на литературата критиците посочват драматургията на Марлоу, който пръв поставя проблема за Човека и Дявола с пресъздаване на Трагическата история на д-р Фауст през 1592 г.