РАЖДАНЕТО НА ЕПОСА

Развитието на човешкото общество е в синхрон с етапите на формиращата се устна словесност. Тя отразява пътя не само на човешкото мислене, но и на организираните форми на колективен начин на живот. Племето диференцира от своята цялост отделните родове. По-късно родовите общества откриват първите, архаични форми на държавната цялост. Племето, родовите общности и родово-племенните обединения са естествен преход към държавата. На всеки етап от своето обществено развитие човекът е създавал и съответните жанрови форми на своята устна словесност. Словото е начин не само за обществен и социален контакт, но и средство за защита на мнение и позиция. Човекът търси същностно обяснение на нещата от живота както в сферата на бита, на интимно личното, така и на явления и процеси в заобикалящата го социална среда, формите на устната словесност за причинно-следствено обяснение на връзката между човек, общество и време стават различни. Те имат своята художествена и творческа самостоятелност. Изпълняват различни функции като своеобразни информационни послания. Запазват своята жанрова идентичност, но във вътрешната структура на цялото, организиращо словесното съдържание, се откриват следи от отминали етапи в развитието на човешката мисловност. Влиянието на мита и на митологичния начин на мислене се открива навсякъде. Неговите следи в жанровите форми на човешката словесност са дълбоки и трайни.

Митът, като универсален и най-адекватен образ-знак на общото и цялото, не може да изрази новото място на човека в обществения живот, организиран твърде различно от примитивните представи за света на древните. Започва преход от митологичното начало на времето към ново начало, нов етап в развитието на човешката мисъл, обясняваща по нов начин картината на света. Тя е по-конкретна, макар че в основата си остава митологично изначална, свързана е с новите форми на обществено съзнание и . художествено е представена от жанровите форми на епоса.

Човешкият колектив открива индивидуалния уют на семейството, а родовата и племенна общност - силата и независимостта на държавната консолидация. Жанровите форми на човешката словесност имат две пространствени среди за изява - семейството и формиращите се държави. В реален исторически план този процес е твърде древен, изначален и първичен. Развива се под знака на архаичността, което, от своя страна, му придава известен нюанс на недостоверност и неопределеност на фактите и събитията. По този начин създаденото от устната словесност в емоционалната и обществена среда на семейството и древната архаична държава носи елементи от митологичния начин на мислене. Историческото време, с неговата събитийна и устно документирана фактологичност, сякаш е част от митологичното. Реалността на историческия къс време функционира като следствие от вечното изначално движение на митологичното време, но и като неотделим - съществен детайл" от космогоничната йерархизация на подредения хаос.

Появява се динамиката във взаимоотношенията между част и цяло, между мит и история. Времето застава между тях. То има различно обяснение, по различен начин разказват за него митът и историята. Но двете различно разказани представи за картината на времето създават усещане за дистанция между човек и далечни праисторически предци. Митът и историята също осъзнават дистанцията на времето помежду си. Тя им носи различие. Превръща ги в различни етапи от