Раждането на бореца със свобода и правда в До моето първо либе Стихотворението на Христо Ботев До моето първо либее оригинална творба в световната любовна лирика.За пръв път в него се поставя по нов начин въпросът за любовта и дълга.Съвсем не според установената традиция,у него дълг и любов не влизат в противоречия,цялата творба показва желанието на лирическия герой да превърне любимата си в свой идеен съмишленик.Времето,в което е изградена творбата е категорично сегашно време,но съдържанието му ни връща в миналото на лирическия герой,макар че то е споменато само за да бъде отречено.За нас обаче детайлите на това минало илюстрират постепенното израстване на бореца за свобода и правда, а също така и възможностите на психолога Ботев да отчита всички колебания на човешкото сърце и да ги представя достоверно.В миналото неговия лирически човек има съвсем обикновенно битие любовта и любимата събират всичките му възторзи.Нека отбележим интересен факт-в началото стихотворението е изградено като обръщение към имплицитен,скрит за момента събеседник,чийто образ изплува постепенно пред нас.Появава се и любимата,която се отличава с младост и хубост,с душевна ведрост,която прозира в усмивката й,със свояглас чуден.Магията която излъчва тя е призната искрено от лирическия герой:

та за една твоя усмивка

безумен аз света презирах

и чувствата си в калта увирах.

Ако отчетем,че шест от общо деветте строфи на творбата започват със заповедни глаголи,лесно можем да откроим опасността поради тяхното изобилие да стигнем до погрешен извод-категорично отричане на любовта и любимата.Обаче назоваването на причината за емоционалната промяна поставя нещата на точното им място.Любовта престава да бъде най-важното нещо за лирическия герой,когато отваря широко очи за света около себе си и вижда страданието на поробения си народ.Изключително чувствителен,той неможе да приеме че любовните песни са по-значими от плача на сиромасите.И тук се е проявил психологът Ботев,който точно отразява поривите в младежката душа.Неговият млад лирически герой реагира на видяното страдание с първична емоционална реакция-страданието на народната маса предизвиква в душата му най-първичното чувство-омраза към неговите врагове.Да отбележим и способността на художника Ботев да материализира словото-злобата у него придобива материална плътност и обвива като броня страдащото сърце на лирическия герой:сърце зло в злоба обвито.Едва по-късно това първично чувство ще бъде преодоляно,тогава,когато е открита великата идея за национална свобода,чиято реализация той ще приеме като единствена цел на живота си.

Ако се върнем към желанието на лирическия герой да направи от любимата си свой идеен съмишленик,трябва да проследим стратегията която си избира,за да я види(образно казано)до себе си в борбата.Пред нея най-напред е представил общата картина на робското страдание,в която особено се отличаватдве ярки метафори-вековните бури пеятприказки за стари временаипесни за нови теглила.Първата метафора определено крие намек за някогашното българско минало,за някогашната свобода,която е пленителна катоприказка,настоящето обаче наслъстява само поредица от житейски изпитания обобщени с метафоратанови теглила.Богатата,но незряла емоционалност на младата жена,любимият провокира с нещо