ПОД ИГОТО

Х ГЛАВА РАДИНИ ВЪЛНЕНИЯ

Творчеството на Иван Вазов е художествена изява на най-драматичните събития в националната ни история. Епично потвърждение, смислов център на Вазовото отношение към съдбините на родината, към историческо и духовно й битие, е романът Под игото. Той отразява многообразието на националния ни живот в един изключителен исторически момент пробуждането на българите и осъзнаването на изречената от Апостола на свободата истина, че един народ, който не извоюва сам свободата си, не може да я заслужи.

Единадесета глава на романа, част , е озаглавена Радини вълнения. Самото заглавие насочва читателя към образа на главната героиня и нейните преживявания. Иван Вазов изгражда пластичния портрет на Рада Госпожина, който въвежда читателя в конфликтния свят на младата провинциална учителка и потъналите в охолство представители на консервативно настроените среди, които се опитват да попречат на освободителното дело.

Младата учителка е една от най-привлекателните героини на възрожденската ни литература. Вазов ни запознава с трудното й детство на сираче. Успоредно с описанието на тежкия й живот в дома на Хаджи Ровоама, авторът ни разкрива и участта на всички момичета, останали кръгли сираци, хвърлени на произвола на хорската милост или жестокосърдие. Те израстват сред чужди тям равнодушни лица. Сравнението с цветя, експресивните глаголи отрастват и виреят изграждат представата за душевната прелест на тези отритнати от съдбата същества. Писателят е убеден, че при подходящи условия, попаднали под грижите на добри хора, те са в състояние да разкрият скритата си духовна красота.

Иван Вазов подчертава физическата хубост на Рада Госпожина, като използва емоционално-оценъчни епитети: големи влажни очи, обаятелно, прелестно лице. Писателят дава представа и за духовната същност на своята героинята чрез поредица от метафорични изрази: свенлива душа, светъл поглед, небесна усмивка, разкриващи душевната й чистота и доброта. Девойката прекарва дните си в задушливата и мъртвешка атмосфера на килийния живот, а не след дълго строгата й господарка я изпраща в метох, за да стане послушница. Затова младата девойка е облечена в черни дрехи. Контрастът между нейното бяло лице и черната забрадка носи символно послание. Ако Рада е олицетворение на чистотата, невинността, то черният цвят на забрадката символизира робството, покорността.

Въпреки деспотизма на Хаджи Ровоама, на която и през ум не й минава да се държи милосърдно със своята храненица, Рада израства като добро, чувствително и умно момиче. Но тежката й участ, скромният й живот в метоха, строгостта на Хаджи Ровоама сякаш са й отнели способността да се смее, да бъде щастлива. Рада е като онези цветя, до които не достига слънчев лъч. Младото момиче се нуждае от малко доброта, от топла обич, от майчина подкрепа.

В хода на разказа Вазов обвързва по-тясно портретната характеристика на героинята с вътрешната й същност, като пресъздава преживяванията й по време на годишния изпит. В края на учебната година учителката Рада Госпожина се изправя заедно със своите възпитанички пред първенците и родителите от провинциалния градец, за да получи оценка за труда си чрез знанията на своите ученички. Учителката получава своята заплата от градската управа, която от своя страна е отговорна пред родителите за качеството на образованието на техните деца. Веднага прави впечатление, че в едно робско време, когато жената не е считана за равноправна, мирните жители на Бяла черква са пратили женските си рожби на училище. Това са първите стъпки на едно потънало в робски мрак общество към осъзнаване ролята на науката, към пробуждането за нови идеи.

Този вълнуващ за малкото градче ден е представен като велико и важно събитие. Епитетите пременени, пригладени и натруфени, метафоричният глагол бръмчаха разкриват всеобщото оживление. Венците и образът на светите братя Кирил и Методий придават допълнителна празничност на обстановката: Прекрасни венци окичваха вратите, прозорците и катедрата; а образът на св. Кирила и Методия погледваше из великолепно кръжило от трендафили и росни цветя, и клончета от ела и чемшир. Сред цялото това оживление Рада изглежда още по-мила, още по-очарователна: Миловидното й лице, оживено