Петко Славейков

Работниците

По Ф. Фрайлиграт

Чест томува, що над рало

гръб прегъва в жар и хлад,

със ръце си що подига

и извърта тежкий млат.

Който в дълбини подземни

е принуден да се вре

с тежко бреме на гърбът си

да му челяд в глад не мре.

Чест на вас, работни хора,

чест на шияви ръце,

чест на капки пот пролени

в град ли, в село л'след овце.

Но да споменем и тия,

цели нощи що не спят,

ум на работа напрягат,

глад и нужди да търпят.

Книжник бил той в мрак и плесен,

в прах отънал, тялом слаб,

тоз , що пише стих ил' песен,

на идея волний роб.

Шут, що служи за заплата,

услужливий лицедей,

ил' с ученост пребогата

древнекласичний лакей.

Той е също пролетарий,

гладен ходи, в дълг живей,

побелял е в денье цветни,

приживе от грижи тлей.

В гроб ще падне от усилье,

а детинский вик за хляб

на идеи му подсича

волните перья-криле.

Знам аз едного такъвзи,

в облаците с ум хвърчи,

но за хлебец, за коричка

като червей в прах пълзи.

Страда - в изба е нечиста,

от съдбата закован,

горест, нужда го притискат

и гнетят го с тежка длан.

Бледен, с хлътнали му бузи

пише, пише листове,

а в градина светли зари