Яворовият лирически човек изживява сложно и противоречиво не само своята социална и национална драма,не само напрежението м/у себе си и света,не само конфликтите в собствената си душа,но и своята любов.Любовното чувство в лириката на Яворов също е двоинствено-светло,жизнерадостно нежно и чисто,но и бурно,демонично и трагично,изпепеляваща страст.То е поетическа рефлексия на сложната екзистенциална драма,в която една от главните роли играе любовта.

Образите на любовта и любимата в поезията на Яворов носят траините белези на характернана за него драматична раздвоеност:любовта е утвърдена като синоним на живота,като тържество на младоста и красотата,като всеобеждаваща сила,но тя може да бъде и разрушителна стихия.

Още в най-раните си поетически опити Яворов става популярен чрез творби като калиопа луди млади павлета делия и павлетица млада.Тези творби са издържани в стила на фолклора и представят изящни поетически визии за любовта и младоста.

Същинската интимно изповедна любовна поезия на Яворов е от по късен период.Тя е вдъхновена от голямата обич на поета към Мина Тодорова.Тази любов е нежна извисена,почти безплътна.Тя е един красив душевен порив,едно пречистване.Тази светла и животворяща обич облагородява духа на поета.Тя е благата вест,че щастието може да споходи изтерзаната и уморена душа,за да я дари с просветление и надежда:

Прохладен лъх от ангелско крило,

о ангел,о дете...

(Благовещение)

Стихотворението очертава контурите на едно красиво съновидение.Това е неземна и бленувана любов,идваща от друг свят-светлия и хармоничен свят на бога,на апсолютното съвършенство.Тя идва,за да приласкае жадния за оспокоения дух.С настъпването на утрото обаче видението избледнява,за да се окаже, че любовта е била само сън.

Одухотворяващата и спасителна любов е интерпретирано и в стихотворението ще бъдеш в бяло.Бъдещото време подсказва копнеж и мечтания,а белият цвят отвежда към вношение за чистота и