Яворовата представа за любовта

като хармония в съзидателната сила,

разкрита в стихотворението ,,Ще бъдеш в Бяло

Сложен и драматичен е емоционалният свят на Яворовия лирически герой.Мъчителното му търсене на духовни и нравствени опори,на смисъл в живота преминава през социалното страдание в постоянно лутане из лабиринтите на живота.

В любовната лирика на Яворов има в голяма степен автобиографизъм, произведенията му експресивни и специфични.Това го превръща във всепризнат поет-класик на любовта.Той достойно извоюва мястото си в пантеона на българската литература.Националният връх в любовната лирика се дължи не само на жанровото богатство, а и на философското тълкуване на възвишеното чувство-любов.

Музите на поета- Мина Тодорова и Лора Каравелова го вдъхновяват да напише едни от най-мелодичните стихове,който превръщат неговите блянове и мечти в оригинални и чувствени произведения.Пречупвайки живота през призмата на философските му разсъждения любовта е представена като реална,драматична,красива,извисена и мистериозна сила,която обладава човешката душа.Тя преминава през съмненията на несподелената любов ,,ето усъмних се най-подир/ в невярата тревожна-искам мир,през болката и страданието ,,веднъж ли съм се спъвал в съсипни,през възторга от интимната близост ,,и с вяра ще разкрия аз прегръдки,/загледан в две залюбени очи,през романтиката и платоничната любов ,,ще бъдеш в бяло-с вейка от маслина.

Страст и вдъхновение,вяра и съмнение,ревност и увереност преливат в душата на лирическия герой.Неговите интимни мечти са свързани с непреодолимия копнеж за щастие,красота и съвършенство.Любовта се превръща в единствената спасителна и самопречистваща сила в човешкия живот.

В стихотворението ,,Ще бъдеш в бяло Яворов я представя като възвишена сила,която е плод на най-смелите човешки мечти,и страха на слабите,който не могат да обичат.Всичко е идеализирано,приказно и недостижимо.Любовта е тази,която преобразява живота и го хармонизира,тази която обезсмъртява героите на Яворов.

Чувствеността на елегичната ода се постига с палитра от тропи и фигури,който и придават величественост.Инверсията ,,и тогава даже подсилва смисъла на авторовите думи,че дори и след всичката болка,страдание и мъка,влюбеният е готов отново да се отдаде на любовта,за да се почувства отново жив.Анджамбманът потвърждава силата на влюбения да се бори дори за частица от любовта ,,аз бих намерил и тогава даже/ обломки,от който да създам/нов свят за двама ни,и свят,и храм ,с която ще поддържа вечно огънят в душата си.,,И нека съсипни се той окаже! възкликва влюбеният,за да потвърди относителността в живота и мястото на любовта в него.Душата на лирическия герой е прозрачна,той се възхищава на истинската любов,, и пак ще се обърна просветлен/света да видя в ярък ден ,но също така страда от изгубената и несподелена любов ,,веднъж ли съм съсипван в съсипни.

Текстът е диалогичен,лирическият Аз сякаш пряко се обръща към своята любима,за да изрази своите очаквания.Образът на жената е обожествен ,нежна,красива,мила.Белият и цвят символизира чистотата в човешката душа,красотата в света,истинските чувства,мечтата за постигане на съвършенство,а библиогемата ,,вейката от маслина превръща любимата във вестителка на доброто и на мира.

Сравнението ,,като ангел в бяло облекло засилва това впечатление като свръхвелика сила на любовта и тлеещата надежда за вечно щастие.Метафорично се показва как невярващият човек се отърсва от колебанията и благодарение на любовта постига така желаното от него душевно равновесие и спокойствие : ,,в невярата тревожна-искам мир.