Съвременна Япония е високо развита държава с огромен промишлен и научно-технически потенциял. Научно-техническата стратегия на Япония има свои особености, произтичащи от характера на нейното историческо и социално-икономическо развитие. В миналото икономиката на Япония се е развивала относително затворено, но след войната се налага тя да се приспособи към международното разделение на труда и световния пазар.

За разлика от други страни в Япония първоначално се дава приоритет на покупката на лицензи, а не на вноса на технологии, които са свързани с инвестиции. Този подход изисква най-малко средства, но при наличието на висококвалифицирани кадри, с каквито страната разполага, се разкриват големи възможности за тяхното усъвършенстване.

Богатсвото на японската нация и ключът към нейните бъдещи успехи са човешките ресурси добре образовани и усърдно работещи хора. Страстта на японеца към самоусъвършенстване и образователното равнище на средния японец са извън всякаква конкуренция. Безспорен факт е, че една от основните причини за ефективността и конкурентноспособността на японската икономика са специфичните методи на организация и използване на трудовите ресурси и мобилизацията на човешкия фактор. Максимата, че трудът е източник на всяко богатство, се отнася до всички страни, но по най-блестящ начин тя се потвърждава от Япония.

Отношението на японеца към труда е обект на много изследвания. Интерес представляват оценките и сравненията на 10 американски учени за качествата японските и американските работници. По тяхно мнение средният японски работник в сравнение с американския има следните предимства: