Елин Пелин

Ян Бибиян

Невероятните приключения на едно хлапе

Среща с дяволчето

Веднъж Ян Бибиян скиташе извън града съвсем безцелно. Всички деца бяха кое на

училище, кое на работа. пък беше хубав пролетен ден, когато цъфтят овошките,

когато полето е зелено и когато птиците, които бяха надошли от юг,

приготовляваха гнездата си. Всеки беше зает с работата си и Ян Бибиян нямаше с

кого да се забавлява. Сутринта той стоя дълго пред дюкяна на махленския кацар с

желание да открадне едно мъничко трионче. Искаше му се да претрие някое и друго

ябълчево дърво в овощната градина на чича си. Кацарят, който познаваше Ян

Бибиян, го нахока и продпъди:

- Какво зяпаш, крадливо хлапе? Я си обирай крушите оттук! Такива мързеливци не

обичам да стоят пред дюкяна ми.

Ян Бибиян се оплези на кацаря и бързо офейка, като се казани да му направи

някоя пакост.

Ян Бибиян отиде да скита извън града. Той дълго стоя на моста на реката и

хвърля камъни в бистрия вир долу, където играеха весело дребни рибки. после се

качи на една стара върба и дълго време кука като кукувица. Сетне излезе на пътя

и хвърли няколко камъка подир един автомобил, коюто със светкавична бързина

префуча край него и го покри с облак прах.

Дълго гледа след автомобила Ян Бибиян, най-после посочи малкото си юмруче по

следите му и се закани.

Какво да прави? Нещо чоплеше немирната му душа и не му даваше спокойствие. Тоя

ден не му се удаде да направи никаква пакост. Без успех останаха всичките му

лоши замисли и той вървеше недоволен и мрачен. Сплесканата коса на главата му

изглеждаше като повехнала трева над някоя кратунена саксия.

Опита се да подсвирне, но устата му беше разкривена от недоволство, затова нищо

не излезе.

Отведнъж под краката му се совна един голям зелен гущер, удари го с опашка по

петата и се мушна в разсипаната ограда на едно лозе.