Якуб Арбес е роден в семейство на дребен занаятчия в тихото предградие Смихов, което бързо се превръща в един от най- значителните промишлени райони на Прага. Там бъдещият писател става свидетел на демонстрациите на смиховските работници. Особено ярки са впечатленията на 8 годишния Арбес от революцията от 1848 г. Към събитията от пролетта на народите по - късно той често се връша в публицистиката и белетристиката си, осмисляйки онова, което не е разбрал като малък. В тази семейна и обществена среда той от рано се просмуква не само с житейски реализъм и съчувствие към градската беднота, но и с популярните тогава сензационни книжлета, което по късно ще има определено значение за творчеството му.

Ян Неруда е учител в гимназията, където учи Арбес. Той става негов пръв литературен наставник, по късно пръв редактор и завинаги пръв приятел. Мечтата да стане писател идва рано още на 16 - годишна възраст Арбес пише разкази, после заедно с първата любов и любовни стихотворения. Дебютира през 1860 г. като хуморист с епиграми. В гимназията Арбес се увлича и от естествените науки и математиката това оказва важно влияние върху творчеството му. В резултат на тези разнородни наклонности той изоставя висшето техническо образование и се насочва към журналистиката. Става редактор на Народни листи, и като такъв е осъден от немски съд през 1873 г., да прекара една година в затвора, след което е принуден да се прехранва само от инцидентни хонорари.

Арбес е първият чешки писател с техническо образование, въпреки че както казах по горе него е довършил. Това повлиява на литературната му ориентация. Изпитва влиянието на Жул Верн и Едгар Алън По на фантастичните им новели. Той стои на прехода между романтизма и реализма някъде между готико романтическата новела на тайните и мелодраматизирания социялен реализъм. Романите му са по - близо до второто, но литературното значение на Арбес е свързано по скоро с романетата, които са по близо до първото.