ПЪТУВАЩИЯТ ЧОВЕК В ТВОРЧЕСТВОТО НА АЛЕКО

Пътят е един от най-важните културни образи, чрез които се осмисля човешкото битие и мястото на човека в света, той има многообразни смислови значения.Той означава напредване на времето, социална територия, в която човек се вписва като социален индивид и осъществява своите връзки с институциите, сравниние между различни етнически култури. Предлагайки завръщане, той принципно предполага традиция, установени морални и социални ценности, когато е лишен от завръщане в дома, той е означен със скиталчество, изгубеност, липса на устои. И най-накрая пътят означава метафора на човешкия избор. Всички тези значения на пътя по един или друг начин присъстват в творчеството на Алеко Константинов. В пътеписите на Алеко гледната точка спрямо родината е нова в сравнение с неговите предходници в жанра. Алеко развива в своеобразна насока патриотичната традиция на възрожденския пътепис. Тръгнал да пътешества, той успява да прекоси на само физическата, но и духовната граница на родината, да я види от страни, дистанцирайки се от нея да я съизмери с чуждото и по този начин да останови критерий за общество, технически прогрес, култура, демокрация. Алеко пръв включва България в системата на съвременната му цивилизация и неговата болка, недоволство от чуждите общества е същевременно болка и грижа за България.

"До Чикаго и назад" представлява скок на българския пътепис. Това произведение е специфично в българската литература с промяната на светоусещането, настроенията, идеите на след освобожденската интелигенция. На първо място пътеписът дава нова трактовка на съотношението родно - чуждо. Родното, съизмерено с чуждото, не се извежда както при Вазов като свръхценност, а обратното - чуждете постижения са еталон за развитие, по този начин на патриотизма се придават нови аспекти. Родината се схваща като съчетание от любов и критичност. Особено показни за тълкуването на съотношението родно - чуждо са срещите на Алеко с господин Шопов и Ганьо Сомов, където родното се изживява и като психологическа обобщеност на черти от националния ни характер. Видени на фона на цивилизования свят, тези черти разкриват съизмерването на един тип култура с друг, при който родното е и