Забравена парола?
Начало на реферати

Пътуване във времето – скок от настоящето към бъдещето на човечеството


АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ – "ДО ЧИКАГО И НАЗАД"

ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО – СКОК ОТ НАСТОЯЩЕТО КЪМ БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Да надникне в миналото или в бъдещето е вековна мечта на човека, жадуващ винаги да постигне неподвластното за неговите възможности в момента. При това очакванията, съмненията и надеждите, свързани с бъдещето, го занимават много по-силно, отколкото спомените от миналото, макар и двете да са еднакво важни за настоящето му. За Алеко Константинов пътуването му за Колумбовото изложение в Америка през 1890г. е не само "Най-хубавият момент в живота му", според определението на професор Иван Шишманов, но и възможност да види с очите си една нова действителност, изпреварила в своето развитие останалия свят.


Пътеписът на Алеко "До Чикаго и назад", посветен на знаменателното за него събитие, с основание може да бъде оприличен с "пътуване във времето", защото отразява многобройните му срещи с един наистина Нов свят, в който много от бъдещето на човечеството е почти вече настояще. Повествователят, главен герой в творбата, анализира видяното и споделя породените у него мисли и чувства от собствената си ценностна позиция, основаваща се на целия му житейски опит, предишни пътешествия и очаквания, изградени от предварително прочетените книги за Америка. Това го кара да бъде особено внимателен, обективен и в някои случаи критичен към американската действителност, без да премълчава нищо от това, което го възхищава, смущава и тревожи. Вглеждайки се в живота на американците, авторът все повече се уверява, че в него има много неща, които несъмнено се доближават до описваното бъдеще на света във фантастичните романи от края на 19 век. Алеко Константинов обаче би искал да види това бъдеще, изчистено от старите обществени недъзи, от безотговорното отношение към природата, отчуждението между хората и обезличаването на човека, обогатено от достиженията на техническия прогрес и човешката мисъл.


Повествователят-герой се озовава в Новия свят не с помощта на приказната машина на времето, а с "най-големият, най-разкошният, но и най-скъпият" от презокеанските параходи, кръстосващи между Европа и Америка през последните години на 19 век. Вълнението му при откъсването на парахода от европейския бряг не е предизвикано от някакви сантиментални причини, нито пък от страх – достатъчно е да си припомним кака по-късно то естетизира разбушувалата се океанска стихия, без да мисли за опасността, която крие. В мига на отпътуването Алеко изпитва по-скоро тържествуващо удовлетворение и умиление, че най-после се сбъдва мечтата му да посети един друг свят и, разбира се, не в отвъдното, а съвсем реален и достижим: "Аз се прощавах мислено с приятели, с България, с Европа, със Стария свят и като че отивах не в Новия, ами на онзи свят…"Той очаква да види там всички технически чудеса и демократични завоевания, за които е чел и за които българският печат по това време с определения от рода на: "Справедливо може да се каже, че Чикаго е най-дивната рожба на 19 век."


Малко по-различни са очакванията и намеренията на мнозинството от останалите пътниците


Пътуване във времето – скок от настоящето към бъдещето на човечеството facebook image
Публикувано от: Mariana Kostova

Дясната ръка на човека (есе) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.