Пътят страшен, но славен

Съчинение разсъждение

На прощаване-стихотворение, написано от Христо Ботев в 1868 година, което представлява изповед, мислен диалог с майката.

Пътят страшен, но славен е поетична метефора на борбата за свобода. Това е нравственият избор на лирическия герой. Той избира да направи саможертва в името на родината и нейната свобода. Пътят е страшен, защото води до свобода, а за бунтовника тя е неделима със смъртта: свобода и смърт юнашка, но всеки, който е загинал в борбата, заслужава да остане завинаги в народната памет.

Воден от полярните си чувства лирическият герой избира пътят на борбата. Той изпитва силна любов към близките си към Отечеството и ненавижда тиранията и поробителите. Личните качества на героя също го подтикват да тръгне по пътя на въоражената борба. Лирическият герой е млад, дързък, жертвоготовен, непримирим, със силен, свободолюбив и патриотичен дух. Изпитва възторг и опиянение от мисълта за близостта на сбъднатата мечта- Свободна България. Категоричен е в избора си: аз вече пушка нарамих/и на глас тичам народен/срещу врагът си безверни. Първият изход от борбата за свобода е юнашката смърт, представена в първата въображаема картина. Лирическият герой се опитва да накара майка си да не тъжи и страда по неговата гибел, нито да слуша хорските
уроки. Той гледа на майка си не само като любяща и грижовна жена, а и като съмишленик. Тя трябва да разкаже на братятя му за причината, поради която взема този избор: затуй, че клетник не трая/пред турци глава да скланя, /сюрмашко тегло да гледа. Лирическият герой представя своята смърт под Балкана,а тялото му разпокъсано:бяло ми месо/черни ми кърви. Ботев използва символичното значение на тялото и на кръвтта, както и на бялото и черното. Автора включва и антитеза, за да събуди още повече чувства и мисли у читателя, той противопоставя духа и тялото (небе-земя):по скали и по орляци.../в земята, майко, черната. Пушката и сабята също са със символично значение. Те представляват завета на лирическия герой към братятя му-да доведът борбата до победен край:и дето срещнат душманин, /с куршум да го поздравят, /а пък със сабя помилват. Друг начин да се съхрани паметта за юнака и да се предаде завета му е чрез народната песен. В народните традиции и обичаи често се изпълняват песни и така ще остане спомена за славните дела на борците за свобода. Христо Ботев използва контекстови антоними, за да подисили противоположните чувства:

Тъжно щеш, майко, да гледаш

ти на туй хоро весело,

и като срещнеш погледът

на мойто либе хубаво,