ПЪТЯТ ОТ ЗВЯРА ДО ЧОВЕКА

В своето творчество Николай Хайтов разкрива връзката между човека и природата, вечната борба между доброто и злото в човешките взаимоотношения, запазването на ценностите. Той въвежда света на Родопте в нашата литераура като утвърждава хармонията във взаимоотношения като начин да се противопоставим на отчуждението и заплашително нарастващото насилие в нашия свят.

Живота на Рамадан условно е разделен на два етапа.След отвличането на Силвина,той си представя как убива Руфат и само омразата го държи.В този период,той е на крачка да се превърне в звяр.Ала след 40 г. злобата вече не е толкова силна.На първо място в живота му е вече Силвина и любовта му към нея.Той се опитва да замести омразата си към Руфат с доброта и действително успява..

Рамадан с еопределя като чучело, защото в него няма нито сърце, нито кокъл. Държи се самона една слама. Това бил и Рамадан той бил празен и без душа. А сламата е омразата на героя към Руфат. В израза Сламата в чучелото се подпали разбираме че тогава Рамадан получава емоционален срив и се разболява.

Героят приема омразата и желанието си да възмезди нанесената му любовна рана като напълно оправдани, за да може да продължи да живее: Триста пъти съм го трепал и съживявал. Главата ми гореше. Хиляди пъти го клах и драх. Ръцете се напрягаха, зъбите ми скърцаха... . Авторът изполва хипербола , за да ни представи по ясно злобата, стремежа за мъст, мисълта и представата за която Рамадан изпитва удовлетворение и дори наслада.

Рамадан помага на Силвина от любов. Любовта му утолява жаждата му за мъст и се превръща в нравствен подвиг. Затворът не го плаши, но не би понесъл страданието да.не вижда жената, станала смисъл на живота му: че в затвора няма дупчица да има към Силвина... .

Любовта и страданието и по-нататък злобните повели на омразата. Спре ли да сече и носи дърва, за да бъде на топло тоя, който е отровил живота му, Силвина трябва да сече. Рамадан му слугува, защото инак всичко ляга на Силвина. Героят не изпълнява престъпните си замисли, защото вперените в него очи на Силвина му го забраняват.

Пътя на страданието за Рамадан продължава 40 години Ако не бяха порастнали децата ми , ако не бяха се ожетили и народили свои, нямаше и да знам колко са години минали. Той не усеща как са минали всичките тези години, защото съзнанието му непрекъснато е изпалнено със мисълта за страданието на Силвина и с надеждата, че някога ще може де изживеят своята любов.

В съзнанието на читателя Рамадан остава силен в своето безсилие, защото е победил омразата. Изповедта му не цели душевно пречистване. Не оставя да заглъхне нито нежния глас на любовта, нито суровия глас на омразата, но в тава раздвояване остава едносъщ, верен и на традицията, и на съвестта, и на сърцето си.

В разказаДервишово семесе съдържат две изключително силни, жизнени и нравствени послания: първото, че продължаването на рода е жизнена повеля на човека, и второто, че без любов и щастие човешкият живот се обезсмисля напълно. Във времето Рамадан е подвластен на родовите традиции. Той не може да спази суровите повели на времето, защото трябва да защити любовта си. По този начин той остава оплетен във възела на съдбата, без да може да го развърже.