ПЪТЯТ НА МАКЕДОНСКИ (Х ГЛАВА ОТ НЕМИЛИ-НЕДРАГИ)

Македонски е един от ярко обрисуваните герои в повеста Немили-недраги, в която Вазов изобразява тежкия, но осмислен от възвишени пориви живот на българските емигранти в Румъния.

Македонски може да бъде дързък и безцеремонен, но и изключително предан на революционното дело патриот и истински герой. В това ни убеждава поетата от него рискована мисия да премине като пратеник на браилската емиграция през Дунава, за да се срещне в Русчук с Левки и да донесе от него важни тайни указания.

Македонски се оказва способен на удивително мъжество и патриотизъм, когато се изправя пред непреодолими препятствия в страховитата зимна обстановки на път за Русчук. Какви трудности и рискове крие поетата от хъша мисия, писателят загатва още с началната природна картина.Тоя нощен скитник, който се вглежда с безпокойство в червеникавите огньове на караулите по българския бряг, прилича на замръзнал на поста си солдатин. Но Македонски не се огъва пред обстоятелствата, а проявява самообладание и решително тръгва по грапавата повърхност на леда. Чрез контраста между зловещата атмосфера около него и героичното му поведение Вазов засилва впечатлението за могъществото на характера на хъша.

Истински подвиг извършва безстрашният Македонски, когато намира начин да премине над черната ивица незамръзнала вода по средата на Дунава. Находчив и съобразителен, той стои само няколко минути в нерешителност пред неочакваното претятствие. Изведнъж, обзет от някакво вдъхновение хъшът тръгва бързо, решително обратно към румънския бряг. Откъртвайки дъска от покрива на дъсчената колиба, в напрегнатата разпра със стопанина Македонски противопоставя срещу упорството на на влаха отчаяната си решителност да намери изход за преминаване на недобре замръзналата река. Той дори стига до убийство, като в момент на силно душевно напрежение стоварва спасителната за него дъска върху главата на влаха в името на святото начинание. Чувството за отговорност го прави готов на всичко за постигане на революционния идеал.

Впечатляваща е нравствената устойчивост на героя, изявена от него при преминаването по тясната педя и половина дъска над страшната бездна. Македонски, който от години не се е кръстил, пред тая зеюща яма се прекръства и съсредоточил цялата си духовна енергия, тръгва без колебание по страшния импровизиран мост. Той преминава над пропастта, макар да разбира, че само едно кривнуване може да му коства живота. Сила на волята и възвишено себеотрицание ръководят действията му. Родолюбието, чувството за дълг пред другарите, пред народа и отечеството диктуват неговите постъпки.

Безстрашният българин разкрива твърдостта на характера си, своето хладнокръвие и съобразителност и при избягване на сблъсъка с турските стражи, когато стъпва на родния бряг. Необясними чувства напират в гърдите на хъша, усетил дъха на българската земя, но и дебнещите го опасности. Скрил се в едно долче, той проявява своя борчески опит, и предпазливост. Македонски не пада духом, не губи самообладание, решен е на всяка цена да осъществи поръчението на другарите си. Находчив и ловък, героят се приближава към Русчук и подобно на вълк се промъква предпазливо към дома на баба Тонка. Неговата опитност и съобразителност му памагат успешно да изпълни възложената му мисия. Пред Апостола той не споменава за препятствията и рисковете по пътя, което разкрива, че героят притежава безкористност и скромност.В съзнанието ни Македонски остава като личност със силен характер, като предан на делото патриот и герой. Вазов откроява двете начала на неговата душевност: всеотдайна любов към народа и България и склонност към приключения, към поемане на риск, към превъзмогване на опасности.