Пътят на един народ от робството към свободата

(Под игото от Иван Вазов)

Вазовият роман Под игото е художествен резултат на нуждата на историческа равносметка в годините непосредствено след Освобождението.Всенародното опиянение от толкова дълго жадуваната свобода постепенно е затихнало, немалко от възрожденските мечти са останали нереализирани.На следосвобожденските българи им липсва националното единство от времето непосредствено преди Априлското въстание.Или ако перифразираме един цитат от романа Под игото:липсва идеята обединител,оня огнен серафим,който донася с крилото си цървулани и университанти,и гугли и фесове,и калимавки и капели.Именно такава идея може да обедини един народ,жеден за великото слово на свободата,нетърпелив да понесе кръста си над Голгота.Тази идея кара един поробен народ да извърши кървавия път от робството към свободата.

Под игото разказва за случващото се вътре в българското общество преди,по време и след Априлското въстание през 1876г.Както посочва заглавието,акцентът е поставен върху живота на българите непосредствено преди въстанието.Чрез герои и случки,които са родени от творческото въображение на автора,е показано духовно израстване на народа и как той узрява за идеята за свобода.Вазов майсторски успява да представи как става това,като изобразява промените,които настъпват в бита и живота на обикновения българин,и как той приема новото,приобщавайки се към националнозначимата идея.Метафора на този духовен и нравствен подем е пиянството на народа,узрял и готов за бунт.

Битът в романа

Много живото,свежо изображение на бита изгражда неповторимата,българска атмосфера,в която читателят се потапя още в самото начало на романа.Независимо от това,че чисто битовите сцени не са много(може би най-запомнящата се е в глава XXXI от първа част-Тлака е Алтъново),националният бит присъства винаги,той е основата,върху която се проектира революционният поред,обхващащ всички социални слоеве на българския народ.

Според Вазов опазените през вековете на робството български корени,бит,морал и традиции са благодатната почва,в която покълва идеята за свободата.

Патриархалният бит и морал е здравата основа и на Чорбаджи-Марковото семейство.Това е типичното българско семейство-многобройно,здраво,сплотено,със силни духовни връзки между членовете му.Всички те са възпитани в уважение и зачитане на християнската вяра.Тя е едно от най-важните неща,които ни отличават от поробителя,тя съхранява българския дух.Неразделна част от нея е милосърдието,което обществото проявява към болните и слабите,към слепеца Колчо и лудия Мунчо.Марко възпитава децата си с доверие и обич,но без да пренебрегва техните отговорности пред семейството и обществото и строго следи тяхното спазване.За възрожденския българин образованието е другия основен духовен стожер,който е особено важен за моралното му превъзходство над поробителя.Чорбаджи Марко държи децата му да се учат добре и да усвояват повече и повече знания.Със здравия си земен инстинкт