Забравена парола?
Начало на реферати

Пътят на баба Илийца към доброто * (съчинение-разсъждение)


Пътят на баба Илийца към доброто

* (съчинение-разсъждение) *



Иван Вазов намира място в свойте произведения за множество исторически събития от епохата,през която живее.В произведението “Една българка”писателят отново споменава историческо събитие-разбиването на Ботевата чета,на фона,на което изпъква подвигът на една обикновена българка.

Тази българка,баба Илийца извървява дълъг път,водещ към доброто.Преодолявайки всички препятсвия,за да помогне на бунтовника,тя разкрива свойте изключителни човешки качества и нравствени добродетели.

Робството е тежест,срам и нещастие за изтрадалите души на поробения народ.

Тази истина внушава авторът още в началото на разказа.Турските заптиета унижават бедните селянки,но само баба Илийца смелостта да се изправи пред тях. От оскъдната и` портретна характеристика,разбираме че тя е “около шейсетгодишна,висока,кокалеста-мъжка навид”Първите впечатления за характера и` идват от припрения диалог между нея и познатото и` заптие Хасан али.Тя и почтително моли да я вземат в ладията,и убедително настоява,като се стреми да въздейства на бащиното му чувство.Подобно на останалите жени и баба Илийца преглъща обидата и към нея,и към внучето и`.Но не го прави от безразличие или покорство ,а както става ясно от ретроспекцията,тя се е заела с отговорнота задача, да спаси два живота,единия- на болното и` внуче,а другия-на бореца за свобода.

При вида на клетника с “измахнато и бледо” лице баба Илийца проявява майчина обич и християнско милосърдие.Тя обещава да помогне на момъка,тръгнал “за християнска вяра курбан да става”.

Тъмнината,зловещите очертания на чуките и бърдата по пътя към манастира изпълват баба Илийца с тревога,но волята и` да изпълни дадената дума е по-силна от страха.След дълги обеждения,затворената врата на манастира се отваря за българката.Там вместо “игумена,старец милостив и добър българин” тя среща страхлив калугер.И той е българин,и той е християнин.Но се оказва,че общата им етническа и верска принадлежност не е достатъчна,за да срещне будната и родолюбива челопеченка,в тоя монах съучастник в замисленото добро дело или поне –съветник.Именно в създадения конфликт с него,в контраст с егоизма и страхливостта му,с безразличието,ненавистта и презрението му към бунтовниците,готови на саможертвен подвиг,ярко се откроява обичта и милосърдието,себеотрицанието и почитта на селянката към свободолюбивите и юначни български синове.В желанието си да помогне на бунтовника,въпреки че е вярваща християнка нарушава две от божиите заповеди:дане се лъже и да не се краде.Но незачитането на религиозните норми невлиза в противоречие с чувството и` за човешки длъг.”Грехът” на бедната селянка не отнема нищо от нравствения и ореол,защото подбудите и` не са лични и користни,а благородни и хуманни.

Докато се връща по обратния път бабаИлийца се изправя пред сериозно препятствие.

Така необходимата и` за преминаването на реката ладия е заклюена за кола,”с катанец”.Пулсациите на родолюбивото сърце и трепетите на благородната и` душа,удвояват и утрояват физическата и` сила,кога то се заема да изкърти дълбоко забия в земята кол.В тази кулминационна част Вазов разкрива изключителната смелост и упоритост на геройнята.След “страховита половинчасова борба”колът се разклаща.Чак тогава баба Илийца се сеща за детето.Презвъзмогва страха си от мътните талази на придошлата река и преминава на отсрещния бряг.Тя занася на бунтовника не само хляб,за да се нахрани и горна дреха,за да се стопли,но и столя душата му с добра дума и готовността да спаси живота му.Селянката решава да заведе четника у дома си,въпреки риска.Баба Илийца мисли,че детето умира,но превъзмогва болката и мъката си ине оставя момъка без надежда за спасение.

Пътят на баба Илийца към доброто *                                        (съчинение-разсъждение) facebook image
Публикувано от: Руска Борисова