Пътят към свободата в На прощаване

Българското Възраждане формира свой идеал. През краткия си поетически път Ботев ще е в съзвучие с всичко, което осмисля този идеал. Александър блок казва, че колкото по-силен е лирическият герой(поет), толкова по-силно в стиховете му се отразява неговата съдба. А тази съдба не би била така величава, ако не беше рожба именно на тази епоха.

Лирическият герой от поезията на ботев е неговото бътрешно АЗ. Израстването, съзряването на този лирически герой е до голяма степен белязано пт житейския път на поета. Започнал като хайдутин, който мъсти за подугани чест и достойнство, за бащино огнище:, преминал през четническата тактика на друг велик възрожденец Раковски, той ще достигне до оня миг, в който ще се роди прозрението.

умря сиромах за правда

за правда и за свобода.

През 1868 година Ботев попада в Румъния, поради финансова невъзможност да продължи за Русия. Тук дружи с хора, които ще са бъдещето ядро от четата на Хаджи Димитър, а той самият е избран за снаменосец в яетата на дядо Жельо, която чета се приготвя за пътя на своя живот да премине Дунава през лятото на същата тази година. Тези събития определят характера на Ботевото творчрство от този период.

Поетът пише На прощаване. В стиховете му си личи, че е наясно с пътя, който сам е избрал. Мотивът за пътя трайно присъства в цялото Ботево творчество, но особено въздействащ е той, когато го осмисля личност и творец като Ботев. Мотивът за пътя е стар, колкото света. Херкулес пътува към градините на хесперидите и звършва своите подвизи, юнакът преброжда планини и реки, за да се окаже достоен за ръката на царската дъщеря, българските монаси от Атон обикалят пътищата на родината и събират дарения, за да съхранят вярата и надеждата. По-късно този мотив е осмислен и в Библията, където се разказва как евреите пътували цели 40 години към Обетованата земя. Мотувът е особено експлоатиран в епохи на главоломни събития, когато социални и духовни пластове се разместват, в години на крушение на морални ценности. За Ботев пътят не е географско понятие, той е пътуване към себе си, узряване за великата идея. И в този смисъл пътуването през Дунава не е просто преминаване на границата. Пътувайки от Румъния за поробеното отечество Ботев знае, че е длъжен да преодолее духовни пространства, защото пътувайки човек неименуемо прави преоценки, компромиси, жертви.Годините в Русия и Румъния оформят демократичния му и борбен светоглед, разпалват желанието му за надорополезна изява, 1ертаят пътя към житейския подвиг и духовното му безсмъртие. Но идеята за пътя при Ботев е идея за постигане на идеала отхвърляне на робството и тиранията чрез въоражена народна борба и извоюване на жадуваната свобода.

Но преди революционерът да стъпи на пътя на борбата, предстои прощаването с най-близките. Прощаването в На прощаване не е пропито с елеличните мотиви от Майце си. Майката в На прощаване не е само утеха, не е само жената, която ще прилъскае несретника, това е преди всичко българката, която е откърмила хайдутин и носи съзнанието за жертвата, която самата тя прави. Защото цял един народ е на пътя, който ще чертае зъдбините му, на който ще се пише историята му. Прощаването, думите на изповядък, прощаването като търсене на прошка и съпричастие преди предприемането на дълъг път е ритуал, залегнал дълбоко в патриархалното съзнание на българина. Етимологията на думата сбогом, която неизменно свързваме с прощаването, е натоварена със смисъла на благопожеланието С Бога.. напред!, а това означава съзнанив за богоугодно дело, в което Бог проправя пътя на човека, дръзнал да върви по трънливия път на борбата. Прощаването в На прощаване не е просто