Пътят към доброто в разказа Шибил от Йордан Йовков

Интерпретативно съчинение

Йордан Йовков е един от класиците на българския разказ. Емблема на неговото присъствие в нашата литература е чистият хуманизъм. Доброто и красивото са основните акценти в творчеството му.

Сборникът Старопланински легенди започва с разказа Шибил. Той е издаден в самостоятелно издание през 1927 година. Разказът неслучайно е поставен от автора на първо място в сборника- той се явява своеобразна експозиционна рамка, тъй като чрез образа на централния персонаж Шибил, писателят поставя основния въпрос за човешката същност и възможността при определени условия на живота да се промени в положителна посока. Водещи в него са темите за духовната свобода и за любовта, която съпътства човека по пътя към доброто.

Разказът започва с ретроспекция, връщаща ни към миналото на Шибил и срещата му с жената, която впоследствие ще промени из основи живота му. От този момент нататък героят на Йовков се носи на крилете на любовта. Тя е толкова силна, че успява да накара човешкото в него да проговори. Тя го прави по-добър и му помага да преоткрие отново човека в себе си. Любовта е тази неземна сила, която му показва нов път- този, който води към доброто.

Любовта и възхищението, което Шибил изпитва след срещата си с Рада го променят- бавно, но категорично, той безвъзвратно ще узрее за решението да се върне в света на обикновените хора, да заживее като тях в света на привързаността към дом, семейство и жена.

Шибил е главатар на дружина, която безмилостно ограбва кервани на богати българи и турци. Той е мъжествен и красив, човек на действието, със силен характер, целенасочен, но същевременно и личност, която мисли самостоятелно.

Разказът има легендарно-песенна основа, която личи от разгърнатия сюжет, и се загатва в песента за Рада и Мустафа, откъс от която е и мотото на произведението. Тази основа се подсилва от специфични за народната песен и легендата изразни средства- постоянни епитети и сравнения: Шибил, страшен