Пътят и споменът в елегията на Димчо Дебелянов "Да се завърнеш в бащината къща"

Всеки човек, изпаднал в отчаяние, най-често търси спасение от пробле-мите си сред втоплината и уюта на родния дом. Това е мястото, което слага началото на един дълъг път, определящ човешкото съществуване. В еле-гията Да се завърнеш в бащината къща Димчо Дебелянов използва спомена, за да разкрие душевното състояние на лирическия герой. Той проследява трудното му завръщане към корените, превърнало се в единст-вен начин за искрено разкаяние и утеха след преживените нещастия.

Пътят, който е извървял лирическия герой към духовното си пречистване, е проправен от спомените за родната къща и свързаните с нея топлина и уют. Пътят към спомена и споменът като път през времето пра-вят възможно своебразното му бягство от непоносимата действителност. В тях възкресява бащината къща. Пътуването към дома е характерно за живота на героя, преминал под знака на болезнената раздвоеност между спомен и реалност.

Желанието за завръщане в бащината къща се противопоставя на реалния свят, в който пътуването назад във времето е практически невъз-можно. При това положение споменът се оказва единственият начин за лирическия герой да осъществи желанието си и да намери покой и утеха в миналото.

Гаснещата нощ и заобикалящите го мрак и тъмнина пораждат у него непреодолимо чувство за самота. Глаголът гасне отключва асоциацията с угасващия пламък на живота. Създава се унесещането за близък край, за примиреност на лирическия герой със съдбата. Тя го е обрекла на страда-ние в изкуствения свят на големия град, далеч от бащиното огнище. Потискащото настроение се допълва от следващите три стиха, разкриващи страданието на самотната душа, на всички скръбни и нещастни, отхлърлени и изолирани, поради нежеланието да се вплетат в студенината и отчуждеността на заобикалящото ги общество. Определението черната към думата умора подсилва впечатлението за бремето, което носи лирическия герой. Повторението в различни форми на прилагателното плах окончателно внушава чувството за несигурност у лирическия герой:

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне