Пътят е страшен ,но славен

(съчинение разсъждение

върху На прощаване на Христо Ботев)

В стихотворението На прощаване Христо Ботев разкрива великото и трудно сбогувана на българина с тежкото робство и красотата на подвига посветен на отечеството .

Завладян от борчеството настроение на емигрантите , в навечерието на предстоящата битка за свободата, ботев изрича тази мисъл ,като израз на дълбоко изстрадана житеиска истина . Поетът се убеждава ,че ожесточената битка е наи-верния и бърз път към освобождението. Бунтовникът прав изповеден монолог на преден план се очертава обръзът на майката . На нея той доверява душевни терзания

и борчески устреми . Синовната обич се изразява и в съчувствие привързаността към майката , в признателността и стремежа да намали болката й от раздялата им и от смъртта му , в усетта към нейната душевност и в предугаждане на реакциите й . Ето

защо пътят е страшен, на и :славен .Той е изпълнен с много неизвестия и незгоди ,с рискове и опасности ,но е и единствения път ,който води към победата и безсмъртието на личността , посветила живота си на отечеството .

Синекдохата бащино огнище разкрива обичта , към родителите и близките .Ето защо раздялата ще е трудна , а поетия от бореца път тежък.Бащиното огнище изразява и съкровения смисъл на родното пространство.Оскверняването му е внушено чрез метафоричния глагол беснеи.По този на4ин робството е разкрито като разруха и безнаказано насилие .Той не може да се примири с произвола на черния поробител ,нито с разрухата на българския народ .Страданието на този народ ражда у сина жажда за възмездие и той избира не живота премирение и търпение ,а свободата бунт и саможертва .Бунтовникът не може да остане безразличен към действителността,която го заобикаля и заявява :

Аз вече пушка нарамих

и на глас тичам народен

срещу врагът си безвернии....

Патриотът знае , че по страшния ,но славен път на борбата ще се дават свещенни жертви и той е готов да бъде една от тях .Пътят е страшен ,защото е изпълнен с много нейзвестности с незгоди , с рискове и опасности и с раздяла с наи- близките . Но също е и славен ,защото е единствения път ,който води да безсмъртието на героя посветил йивота си на отечеството .Но също е и славен,защото е единственият път ,който води към безсмъртието на герояпосветил живота си на отечеството.Стихотворението представя изповедта на бунтовника пред майката-на светия човек според тогавашните представи на българина.Тя олицетворява началото на живота .През Възраждането образът на майката се слива с този на родината. Многократното обръщение на лирическия герой разкрива тяхната душевна връзка .Той

чувства ,че ще й причини страдание .Това е разкрито чрез думите му не плачи, тъжи и жали.

Чрез метафората таз турска черна прокудаБотев разкрива причината майка и син да са разделени.Прокуден от турците ,бунтовникът е емигрант в чужда страна .А тези емигранти борци авторът характеризира като немили,клети,недраги.Готовността на героя да тръгне по път страшен,но славени да се върне в България през тиха,бяла Дунава показва ,че той не се е примирил със своята съдба и затова е приел един нов