ЛИДИЯ ВЕЛЕВА

Йордан Йовков включва своя разказ Песента на колелетата в сборник, който първоначално носи наименованието Последна радост, а по-късно, в следващото издание, е преименуван в Песента на колелетата. От всички разкази, включени тук, Песента на колелетата е най-късно написаният. Общо всичко в сборника е създадено между 1920 и 1925 г. (според датите на първите публикации в литературния печат), а най-ранната творба е Последна радост, публикувана за пръв път в началото на 1920 г. През тези години се оформя насоката, която поема Йовков след военните си разкази избистрят се напълно най-трайните му интереси към света и човешкия живот и представите му за съвършена художествена изява, която той неуморно се стреми да постигне в произведенията си. Сборникът Песента на колелетата обикновено не се възприема в такъв цялостен вид като прочутите цикли на Йовков Старопланински легенди, Вечери в Антимовския хан, Ако можеха да говорят, но ако се замислим върху разказите в него, ще забележим, че ги свързват много общи неща.

Във всеки един от тях се разкрива цялостният образ на един човешки живот, разгърнат във времето, показан чрез своите най-съдържателни страни. И не само това всеки път съдържанието и смисълът на живота на героя са поставени под въпрос. Във всеки разказ това става по различен начин, от различна страна но по принуда или не, от сила или слабост на характера, тласкани от различни вътрешни подтици, героите на Последна радост, Съд, Мечтател или Дядо Давид правят своя жизнен избор и така определят значението и стойността на собствения си живот. Основните жизнени епизоди, които се разгръщат в разказите, имат толкова обобщаващ смисъл, че се превръщат в своеобразни емблеми на

съществуването на всеки герой изчерпват неговите основни принципи.

Въпросът, който стои явно или скрито формулиран пред всеки от героите на тези разкази, е главният, който може да си зададе човек: Как трябва да се живее? И докато Люцкан решава този въпрос под външния натиск на обстоятелствата инстинктивно, воден единствено от естествените си склонности, но без да се опитва, а и без да може да овладее осъзнато смисъла на своето поведение, в образа на Сали Яшар предпоставките за вземане на неговите най-важни решения се издигат до висотата на стройна, дълбоко обмислена нравствена система, до философско мислене, което се стреми да проникне в законите на живота. Именно в Песента на колелетата този основен въпрос е поставен в най-ясна и недвусмислена форма и решенията, които героят взема, произтичат пряко от него. В сравнение с героите на другите разкази от сборника нравственото чувство у Сали Яшар е най-будно и стремежът към съвършеното му удовлетворяване е най-целенасочен. В поведението на този Йовков мъдрец стихийността е