"Пътешествията на Гъливер" е произведение написано от Джонатан Суифт. Той заедно с Даниел Дефо са най-значителните английски писатели от първата половина на XVIIIв. Същевременно той е един от най-големите сатирици не само в европейската литература но, и в световната литература.

"Пътешествията на Гъливер" е една книга, която подобно на "Робинзон Крузо" днес е популярна главно в адаптиран вид като четиво за деца и юноши.

Основният ефект на пародийното при Суифт е съсредиточен върху намерението фантастичното и недостоверното да бъде представено максимално реалистично и документално. В този смисъл Суифтовата пародия се отнася не само до романа на Дефо, но и до целия свод от публикации и реализации за пътувания и пътешесвия, в които измислиците и съчинителството били нещо обикновено. Суифт постигнал целта си и в това е и обяснението за големия успех на неговия роман, който бил възприеман на фона на този тип литература. Мнозина от тогавашните читатели го възприемали като достоверен разказ за истински морски пътешествия , а някои любознателни дами дори се опитвали да нанесет на картата страната Балнибарби, която според Гъливер се намирала някъде "между Япония и Калифорния".

Въпреки очевидните интертекстуални взаимопрониквания между двата романа на Дефо и Суифт, на които в английското литературознание са посветени специални изследвания , днес "Пътешествията на Гъливер" се възприема не като роман пародия, а като политическа и философска сатира. Романът на Суифт се оказва несводим към никой от съществуващите по онова време повествователни жанрове и тъкмо в това се крие и неговата особена естетическа привлекателност и перспективност. Основният художествен парадокс на творбата е в неповторимата му битност на реалистическа фантастика. В тази посока авторът е задължен на творци като Рамбле, Моър и Сирано дьо Бержьорак. В сатирата и фантастиката Суифт сякаш се оказва наследник на Франсоа Рабле, от Томас Моър иде вкуса му към градежа на социални утопии (и антиутопии), а по линия на Бержьорак, чиито роман "Държавите и империите на Луната" (1657) несъмнено е чел, в "Гъливер" прониква типа повествование, който бихме назовали фантастичен реализъм. Всички структурни и съдържателни елементи на романа са сплавени в художествено цяло, което трябва да увлича и пленява читателя. За разлика от Дефо, чиито девиз е "измислицата е по-достоверна от истината", девизът на Суифт е по-скоро "Великолепен лъжец".

Краткият роман на Джонатан Суифт, който не обема дори триста страници, се състои от четири части, обозначавани обикновено като "Пътуване до Лилипутия" ,"Пътуване до Бробдингнаг", "Пътуване до Лапута, Балнибарби, Лъгнаг, Глъбдъбдриб и до Япония" и "Пътуване до страната на хоинъмите". Книгата е писана няколко години и се смята, че третата част е създадена