Гео Милев

Пътешествие в Китай

ПРИКАЗНО ИНТЕРМЕЦО:

Неочаквано смехът на Източния Океан разбуди Небесната Империя;

пред нас - сред хризантеми, тържество и изумруди -

застана необхватното, застана златното Сърце на Изтока:

-Невероятно! -

скръбната жена, която беше с мене, тя

е сянката ми отразена над безбрежната вълна на Океана:

о!

- възторг на утро и затмение на вечер -

тя е последната, и първатаа, и ббледната, и мъртвата и всички:

угасвай! аз не те обичам вече.

И ослепен от слънцето, аз може би заспах

и в своя сън видение

- видях:

застана ти пред мене

- Единствено - Една! -

Китайската княгиня Линг-Ма-Тзе.

О! истина е страшната лъжа на мойте сънища!

о - истина са пурпурните привидения на моето сърце:

- Единдствена Една! -

Веригите на радостта ми развържи

и заглуши зловещото бълнуване на мойте лунни устни,

убий зелената, студената, мъртвешката луна

заседнала в сърцето - о кажи!

и ето:

Аз съм младенецът Ноча

със свойте три духа и девет очи

- разкъсан на части и в миг възроден -

и понесен към ясната пролет,

и понесен към пътя на вечния ден -

под нозете ми в бурен, стремителен полет

- колелото на Огъня,

колелото на Вятъра -

Нека ударят веселия гонг!

Нека раздвижат презничните струни!

Защото Злият Бог на Севера заспа - и спи

дълбоко той, до смърт. Защото пламъкът на щастието разтопи

леда на страшния му замък - и крила

над моя страх отпуща той - навежда се да ме целуне -

Ела!

И ослепан от щастие, аз може би заспах

и в своя сън видях видение

- видях

Божествения Жител на Кристалния Дворец,

и ослепителния блясък на кристала:

- или: не съм ли аз владетелят на тоя блясък? аз кръстен

в славата на Сладострастния Стрелец? -

Не жаля!

Баща ти, веселият богдихан,

не ще ми съгради такъв дворец:

о изстъпление на блясъка! венчана ти и аз венчан

на Щастието с белия венец -