ПЪТЕПИСИТЕ НА АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ

В своята прочута изповед, правена по въпроси на проф. Иван Шишманов през 1894 година (публикувана през 1897 г. в сп. "Български преглед"), на въпроса "Коя е любимата ви миризма?" Алеко Константинов отговаря:

"Миризмата на параходите и на железниците". А на друг въпрос "Кой е най-хубавият момент в живота ви?", отговорът е: "Пътуването ми в Америка и когато ми хрумна идеята за "Бай Ганя". И двата отговора показват, че е бил страстен любител на пътешествията. Той наистина е един от най-големите български пътешественици.

Във време, когато живеещият от векове сред природата българин се устремява към градовете и рядко напуска своите убежища, Алеко не пропуска случай да отиде на излет по-близък или по-далечен сред природата. Във време, когато малцина българи са предприемали специални пътешествия, той посещава най-далечната тогава земя Америка, пътува на изложенията в Париж (1889), Прага (1891) и Чикаго (1893). Известно е, че към края на живота си замисля околосветско пътешествие и само жестокото му убийство попречва да го осъществи. Сам той изповядва тази своя мечта в края на "До Чикаго и назад":

"Трийсет хиляди лева! Да зема аз да ги прахосам в карти! Где са тези трийсет хиляди лева, че да дам на Филаре-та половината и за мене половината, па една телеграма на Доктора, па по един паспорт и хайде... Цариград, Суец, Бабелмандеб (тъй ли беше?), Индустан, Цейлон, Китай, Япония, Сандвичевите острови (ах, тези Сандвичеви ост-рови всред Великия океан, израсли са ми на сърцето!... Сан Франциско... Че да ви дръпна тогава едни пътни б е л е ж к и... Ама где тоз господ?..."

Тончо Жечев в есето си "Щастливецът и Бай Ганю" пише: "Ако ме попиташ кой от тримата Одисеи, Дон Ки-хот или Алеко е най-страстният пътешественик, аз без колебание ще ти отговоря Алеко. Одисеи насила го из-мъкват от Итака, нещо, което може да се види в "Илиада"; Дон Кихот тръгва с цел колкото безумна, толко-

ва и ясна да премахне несправедливостта на земята. Алеко обича пътешествието заради самото пътуване, по детски дръзко, безгрижно-весело. И всичките му откри-тия, гениални идеи като тази за "Бай Ганю", неговите не-изтощими хрумвания са родени на път, открити в пътува-ния. Всичко, написано от него, е един тритомен пътен бележник, пътни впечатления от страната или от чужби-на."

Това е истина сред другите два образа-символи на странствуването в световната литература нашият Але-ко е най-чист пътешественик, обладан от устрема да отк-рива нови пространства. И е толкова по-странно, като бе има предвид, че българите като народ са домоседи, не са сред народите-пътешественици. Заселили се в една кръо-топътна земя, през която хилядолетия са се осъществява-ли етнични движения и преселения, те е трябвало да се вкопаят в нея, да превърнат в крепост срещу нашествени-ците котловините си. Има, наистина, още в средновеков-ната епоха български странници най-често религиозни мисионери и духовници, но техните пътувания са били подчинени на други цели. А когато Европа тръгва по пъ-тя на ренесансовото развитие, на българите като народ най-малко им е било до пътувания те е трябвало да се отстояват като народ срещу нашествениците, да се вкоре-няват в земята си.

Едва с Възраждането те се отварят към света. Почти всички наши възрожденци от Паисий, Софроний и Пе-тър Берон, през Раковски и Иван Селимински до Ботев ц Вазов, са странници пътешественици. Било прокудени като емигранти в чужди страни, било сами тръгнали да откриват белия свят, по търговия или на учение, в изпъл-нение на революционни или културни задачи, по-близо или по-далеч, но възрожденците волю или неволю са били хора, разчупили тесните рамки на родната котло-вина, с широко отворени очи към света. По време на Въз-раждането самото пътуване е било акт на култура. Както европейският Ренесанс е свързан с големите географски открития и пътешествия, така и Българското възраждане е било време, в което българинът е откривал за себе си света и себе си в него. То е епоха на приобщаването ни към големия свят.

Самата основна задача на Българското възраждане националното пробуждане и формиране, е изисквала национално самопознание. А националното самопознание е винаги познание чрез оглеждането в другите, познание чрез сравнение. И ние виждаме как българските книжов-ници все