ПЪТЕПИСА ДО ЧИКАГО И НАЗАД НА АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ

В българската литература Алеко Константинов е крупен сатирик ,писател-градоданин ,демократ-хуманист и критически реалист.Личността му е изпълнена вътрешен огън и огромна духовна енергия.В Алеко съществува рядко единство м/у нравствената чистота на човека ,безкомпромисния идеализъм на гражданина и народностния критически патос на писателя.Отрицанието на бществено-политическата действйтелност от 90-те год.на миналия век е изразено от позициите на искрен демократизъм ,свързан с активната борба на автора против грозното ,антихуманното в живота на човека и обществото.По думите на Пенчо Славейков ,Щастливецът се чувствства граждански задължен "с хирургически нож да реже люти рани на една гангренясала с позор епоха".

Бедността остава вечен спътник на Алеко."Аз и пари са две субстанции ,осъдени на вечна раздяла" -с горчива ирония говори за себе си той.Чувствителен ,нежен по сърце горд по дух ,поетът мъчително понася мизерията ,семейннте нещастия гоненията на стамболовистите.

Алековото творчество е дело на оригинален и темпераментен художник ,кръвно свързан с проблемите на своето време и заинтересован от разрешението им в полза на народа. Пътеписите ,фейлетоните и Бай Ганьо представляват най-ценното от литературното наследство на писател.Героите на Алеко Конотантинов са предприемачи ,административни чиновници ,политически лидери ,воени ,редактори и журналисти.В тях открива едни и същи груби материални интереси ,кариеристични страсти ,проява на долни инстинкти ,едно и също бесрамно демонстриране на пълна нравствена и гражданска деградация.Алеко изповядва високи човешки идеали и граждански принципи за чест и човешко достойнство.Тях авторът противопоставя на своето време с дълбокото убеждение ,че литературата е поприще ,където трябза да се воюва.

Аналитичният ум ,тънката прозорливост и наблюдателност ,умението на Алеко да проникне в същността на социалния живот на обществото ,са разкрити в едно от най-популярните му произведения "До Чикаго и назад".Пътеписът е ярка изява на новата духовна потребност на българския писател за изразяване на собствени преживявания ,за простор на личното и индивидуално-неповторимото.До Чикаго и назад е творба ,която по думите на Милена Цанева "еманципира ролята на разказвача".В пътеписа отношението на писателя-реалист варира от възхищение и удивление пред грандиозната красота на Ниагара и постиженията на цивилизацията до чувството на страх за съдбата на човека в това общество.Своеобразно се преплитат традиционно и ново като изходна точка и поглед към света ,проявяват се нови аспекти на патриотизма-съчетание от любов и критичност ,от съчувствие ,разбиране и трезва оценка.

Проблемното богатство на "До Чикаго и назад" е съсрсдоточено около отношението на Алеко към западната цивилизация и техническия прогрес.В този смисъл възлови моменти в пътеписа са известнйят разговор с Недялкович ,"описанията" на чикагските кланици ,на зданието