ПЕЙО ЯВОРОВ (1878 - 1914)

1896 - печата първото си стихотворение - ,,Пролетната жалба на орача

1898 - започва да публикува свои творби в сп. ,,Мисъл

1901 - излиза първата му стихосбирка ,,Стихотворения, която го превръща в един от най-популярните български поети от онова време

1904 - появява се второто издание на ,,Стихотворения с предговор от Пенчо Славейков, който очертава новите насоки в поезията на Яворов

1907 - излиза стихосбирката му ,,Безсъници, която бележи навлизането на Яворов в идеологията и стилистиката на българския символизъм

1910 - публикува последната си стихосбирка - ,,Подир сенките на облаците, възприемана като цялостен и завършен авторски модел на неговото поетическо творчество

Поезията на П. К. Яворов е неотстранима част от нашето културно съзнание и самопознание. Чрeз нея българската литература започва уверено да се самоопределя като модернистична и се вписва в културното поле на европейския модернизъм. Творчеството на Яворов бележи и прехода на нашата поезия към символизма. В този смисъл то се оказва в междинна, ,,гранична позиция. В него характерният за ранния български модернизъм култ към ярката индивидуалност се съчетава с изграждането и налагането на нов поетически език, усвоен и доразвит от поетите символисти.