Иван Вазов

Пъстър свят - Велик син

Животописна беседа

Ти, жена невинна,

ангелска жена,

ти красна вербина,

ти цвете в градина,

пълно с миризма!

На ъгъла на улица Славянска и Преслав, близо до военното министерство, има

вехта, бедна дъсчена къщица с малко чудата направа, вапцана зелено, с тъмно

джамлъче към улицата. Жалкост, скръб вее от това унижено жилище, сякаш

засрамено, че се намира на такова видно място в столицата.

До преди няколко месеца често излизаше от тая къщица един застарял човек, дебел

и къс, с голяма бяла брада, която се спускаше от едно червеникаво, изприщено и

сипаничево лице, без никакво особено изражение, но крайно отласкателно по

своята физическа безобразност.

Тоя човек беше Димитър Великсин, поетът.

Малцина в столицата познават тоя злополучен на вид старец, неговото име никъде

се не слушаше, неговото съществувание никой не подозираше и не се интересуваше

от него. Забравен от всички - и той бе забравил всички. Той избягваше всяко

запознанство и се затваряше в една мизантропска самота, която всеки ден ставаше

по-голяма около него. Той беше нещастен човек.

Казах: никой го не познаваше - не, тоя отшелник, тоя саможивец беше оставил на

света няколко сладки стихотворения и всеки, който люби поезията, ще си спомни с

услада тия хармонически звукове на една занемяла муза:

Ти, жена невинна,

ангелска жена,

ти красна вербина

ти цвете в градина,

пълно с миризма!

При какъв трън гнусен

гниеш сега ти,

при простак безвкусен,