Иван Вазов

Пъстър свят - В градината на музите

Драска

Фъртуната навън вееше, фучеше зловещо.

Сегиз-тогиз тя блъскаше стъклата и някои лъхове от студа, минали през отзевките

на прозорците, правеха да клима пламъкът на ламбата

със счупена в долната част стъклена тръба.

Младият поет, наметнат с античното си палто, на което зееха сърцераздирателни

рани по лактите, пишеше усърдно под играещия пламък

на ламбата. Често свиваше зиморливо рамена с бръчки по лицето, защото мразът в

стаята му се усилваше от нов прилив хладина из

отзевките.

Той свърши стихотворението си посред нощ и когато вдъхновението престана да го

сгрява изкуствено, той усети тръпките си с всичката

им прозаична неприятност.

Но той прочете творението си още дважд-трижд и остана доволен.

- Утре ще го пратя на Месечник - каза си той - и с радост ще бъде напечатано от

редакцията... Шест месеца пиша стихове за това

списание, ни едно не ми е върнато... Ама за какво работя? Разумява се, не за

пари... Аз бих желал обаче да си купя едни нови

панталони за Коледа... Заплатата чиновнишка ми стига толкова, колкото да не умра

от глад тъй скоро... Тоя стар приятел - той

погледна палтото си - тая зима няма да ме остави съвсем. Тоест, той ме е

оставил, но аз не му давам оставката.

Фъртуната вееше навън зловещо.

Младият поет прочете пак стихотворението си. Той остана доволен.

- Утре аз сам ще го занеса на редактора на Месечник - помисли си той. - Ще се

възползувам от случая да му загатна по някой

деликатен начин, че имам нужда от малко пари пред празниците. Истина, той ми е

обещал да ми подари цял Некрасова, от когото аз се

възхищавам. Но сега пари ми трябват... Много не ща - колкото едни панталони да

си зема. Той не може да откаже най-после... Шест

месеца му пиша стихотворения за списанието. Той знае, че поетите, ако и да

живеят във висшите сфери с боговете, се пак имат нужда

от панталони...

Прочете пак стихотворението, па си легна.