Иван Вазов

Пъстър свят - Тъмен герой

Разказ из смутните времена

I

Ненко се върна късно у тях си. Той и тая вечер си идеше намръщен, оклюхнал.

Млад човек още - той мязаше на старец: стан наведен, чело набърчено от грижи,

поглед убит и смутен, а ход тежък и провлечен, като на болен човек; лицето му

носеше строг отпечатък, какъвто дават дълговременните кахъри или всегдашната

раздразнителност. Той се скара на децата, които крещяха на двора, и влезе в

една от двете стаички в дъното му. Там беше запалена вече газева ламбица. В

ъгъла легнала една жена с още младо, но изцедено лице. До нея момиченце в

съдрана роклица подаваше й в пръстена паница нещо да пие.

Когато легналата видя Ненка, че влезе, тя си поизправи главата и попита със

слаб глас:

- Какво е, Ненко?

Ненко хвърли шапката си, седна тежко на ковчега и подпря мрачно глава с ръцете,

без да отговори.

Тя разбра онова, което питаше.

- Та нищо пак? - пошушна тя болезнено.

- Какво си? - попита той рязко, като стана.

- Пак тъй - отговори жена му.

- Не усети ли нещо от тоя лек?

- Не. Не сме купували, Ненко.

Ненко се обърна гневно към момнчето:

- Дело, нали ти дадох лев, къде го дяна?

Дъщеря му измънка нещо, па се просълзи.

- Слушай, Ненко, не се сърди - продума болната пребледняла, - ние купихме хляб

с половината лев, защото, нали знаеш?... децата не можеш да ги придумаш... А с

другото купихме газец и сапун...

Ненко се отвърна от жена си; люта мъка се изрази по лицето му. Той закрачи из