Иван Вазов

Пъстър свят - Тотка

I

Влакът напусна станцията Вакарел и продължи пътя си, като трепереше и гърмеше

към София.

- Тотке, кой беше тоя младеж, дето слезе във Вакарел?

- Господин Чиханов.

- Че отде се знаеш?

- От Конарци, мамо.

- Па толкова приказвахте и се смяхте!

- Ох, остави, мамо, ти пак...

- И трябваше ли да приказваш толкова! Който ви видеше, ще помислеше, че сте

сгодени или женени. Ти тая свобода да я пооставиш в София. Там теглят и ценят

хората, там не е Конарци...

- Ох, мамо!...

Разговорът се прекъсна, защото влакът минаваше високия мост при Побит камък, и

Тотка припна при прозореца да наднича над ямата, като видя, че това правят

всичките пътници. Само майка й не стана и остана на мястото си угрижена. Тя

беше жена на средна възраст, забрадена с кърпа и облечена провинциално и

сиромашки. По сухото й, бледно, с изострени ъгли лице човек би я зел за

по-стара, отколкото беше в същност.

Когато минаха моста, Тотка дълго стоя на прозореца; вятърът развяваше русите

златисти косми по челото й и по врата й и двете жълти пера на капелата й.

Майката чакаше нетърпеливо връщането на Тотка. Тя имаше още да й приказва, на

гърдите й беше тежко. Тя извика:

- Тотке!

Тотка се извърна бързо, не отговори и пак фана да гледа към полето, към

ожънатите ниви и изруселите от жегата ливадяци между тях.

- Баба Ганчовица ще я стегне хубаво, ще й държи юздата отблизо - продума си

майката, като не сваляше очи от стройния стан на дъщеря си, небрежно облегната

на прозореца на вагона.