Иван Вазов

Пъстър свят - Павле Фертигът

Всички го познаваха на Хисаря. Той срещаше гостите още при южната врата на

крепостния зид, при "Камилите", с радостни поздравления, с подскачания и с

весели смешки. Той ги веселеше и по-после, както си знаеше. И всички познаваха

Павля Фертигът и го обичаха, и му даваха бакшиши.

Павле Фертигът беше 18-20-годишно момче, полугламаво, полулудо, незлобиво,

пернато, често духовито, винаги весело под своите дрипави дрехи и жалка

външност. По неумитото му длъгнесто, лунесто лице играеха две големи черни очи,

дето светеше изражение на постоянна, безпричинна радост. Без причина весел,

шеговит, винаги готов да каже нещо оригинално, неочаквано, глупаво, дълбоко;

винаги готов да услужи, да извърши, каквото му кажат, да обади, каквото му не

искат, да изненада и да засмее; той беше станал любимец на гостите на

хисарските бани; неговите хлапашки дърдорения, неговите несмислени плещения,

често криещи язвителни иронии, забавляваха, обикаляха от уста на уста и

доставяха разтуха в събранията и беседите...

Особен предмет на неговите подмятания бяха жените, младичките и хубавите, а за

ветренните Павле беше особено опасен... Той душеше, издебваше всички нежни

идилии в Хисаря, които трябваше да останат тайни и които неговата

простодушноклюкарска, прозрачна реч правеше достояние на догадливите умове...

Павле Фертигът беше от градеца С., дето имаше само една майка, последна

сиромахкиня, която го бе оставила на произвола на съдбата; имаше и брат, който

се бе дянал някъде. Павле Фертигът, прочее, се поминуваше от подаръци,

получавани за шътане, за развеселяване хисарските гости: носеше бохчите им до

баните, ходеше с разни поръчки пеш до Карлово, срещаше новите гости при

"Камилите" с поздравления и ги изпращаше с благословии, тичаше, слушаше, пееше,

обръщаше котки, правеше перендета (премятания на ръце, с краката, вдигнати

нагоре) и гологаните, половината франкове, често франковете падаха в шапката

му.

Павле Фертигът обладаваше особено изкуството да изображава вървежа на

железницата. Извикваше: "Фертиг!"1 - па със свити ръце захващаше да тича и се

тръска, най-напред бавно, после все по-бързо и по-бързо, издавайки с устата

звукове: "пу, пу, пу, пу!", за да представи и шума на паравоза. После

постепенно бяг и шум намаляваха и железницата стигаше на станция... Никой