Иван Вазов

Пъстър свят - Наум

Херкулесбад е сгушен в един зелен планински дол на Карпатите. Високи гористи

върхове забикалят живописно отвред хубавия и богат маджарски градец, през който

се вие река Черна, лазейки в полите на чуката Домоглед.

Но освен тия две славянски имена всичко друго тука е чуждо: немско, маджарско и

влашко.

На 189* година аз преживях тука около месец - ползувах се от лечебните води. Но

повече се ползувах от чудната природа на тоя планински кът: самотните скитанета

из алеите в горите, през шумата на които проникваха звуковете на оркестъра из

градината при "Курзала", бяха моите ежедневни разтухи и наслада.

Най-после и тия разходки, и тая музика, и красотата на тия видове ми омръзнаха:

домиля ми за България. Домиля ми да чуя български език, да видя български лица,

да дишам български въздух. Тъгата за отечеството растеше у мене, колкото

приближавах към срока на стоенето си в Херкулесбад. Никога родната земя не е ни

тъй скъпа, както когато сме далеч от нея. Колко по-тежко ще се чувствува

изгнаникът! Мицкевич в чужбина е казал: "О, отечество, ти си като здравето:

ценим те, когато те изгубим!" А аз не бях изгнаник и при се това мъката ми

приличаше на изгнаниковата. Най-после, когато влакът ме понесе към Дунава, аз

си отдъхнах с радост.

В Оршова трябваше да чакам около два часа парахода, който идеше от Белград, за

да ме отнесе в Лом. Оршова е градец с твърде красиво разположение на левия бряг

на Дунава, който лее бистри и тъмни талази в подножието на срещните стръмни

гористи рътове на Сърбия. Но половина час ми стигна да се нагледам на тях и да

ми се стори, че параходът се твърде много бави... Аз нетърпеливо се разхождах

по набрежието край ред кръчми, бакалници, локанти, дето се мяркаха грубите лица

на бедни рибари, на пристанищни хамали и на селяни, като се вслушвах в смесения

говор на маджарския и румънския езици, господствуващи тук наравно.

От една кръчма-локанта замириса ми твърде приятно на пържена дунавска риба, към

която, като толкова грешни хора, и аз имам слабост. Сетих се, че съм гладен, и