Иван Вазов

Пъстър свят - Инвалид

Той е инвалид.

Млад е още, но е инвалид. Бурите на живота го сломиха преждевременно: той биде

уволнен преди няколко години.

От няколко години той не намира служба. Той се чувствува като човек, изфърлен

от корабокрушение на пуст бряг.

А беше млад и развит - и сега е такъв. Радва се още на силни мишци, годни за

силен труд, и на неутолима охота да се наслаждава от живота без труд и без

усилия.

Но защо му са всичките тия дарби?

Той е без служба.

Той е непотребен вече, той е безпомощен, той е инвалид. Налегна го оскудия.

Най-напред с много двоумение, с много вътрешна борба той реши да се обърне към

щедростта на приятели. Но каква борба! Но жестокото чувство надви над чувството

на достойнството в него, което изпротестува във вид на червени петна по челото

му.

- Неловко ми е много, но извинете за дързостта ми, господин Иванов: заемете ми

петдесет лева. При първия случай ще побързам да ви се отплатя.

Подир временното улеснение нуждата пак дойде по-нетърпима, по-наложителна.

Борбата пак се зафана в душата му. Странно, той се зачуди, като видя, че тая

борба беше по-лека. Прежните спазми на самолюбието не бяха тъй болезнени. Тури

си ново копче вместо падналото на връхната дреха, закърпи разпраното под

мишницата и доста смело приближи един друг приятел:

- Моля ви, заемете ми, Стефанов... Една непредвидена нужда...

Той сега поиска по-малко.

Той получи просеното и весел се отдалечи с облекчено сърце, понеже му се стори,

че само мигновено челото му се сгорещи едвам, когато каза горните думи.

Третият път той подложи ръка с леснотията на привичката. Той поиска и получи в