Иван Вазов

Пъстър свят - Епоха - кърмачка на велики хора

Портрет

Когато Курудимов дочете романа си, той бе достигнал в силно вълнение. Кръвта му

се бе вдигнала в главата и лицето му пламтеше; очите му светеха с безпокоен,

трескав огън, свилени кичури от русата му коса падаха по бялото чело, набърчено

сега, сякаш от кипежа на творческа мисъл.

- Добро - каза другарят му, юноша също, с тихо и флегматическо лице.

- И това не е измислица, батенка мой, нито е подражание, това е из

действителния живот, плод на мое лично наблюдение. Аз познавам героите. А?

Прекрасно! И първи труд още... И названието отговаря: "Скала, или нещастни

жертви на любовта", а? - И Курудимов гледаше с вдъхновен вид другаря си.

- Да, добро - повтори сухо Спасов, като зе дебелата тетрада. - Как? Ами ти си

изменил името си.

- Малко, да, Гороломов. Курудимов много пъдарско, а името значи... Волтер се е

викал най-напред Аруе, разбираш? Аз Гороломов ще се подписвам вече.

Спасов се ухили.

- Защо се не опиташ и ти, Спасов?

- В какво?

- Като мене: стани списател!

Спасов се изсмя.

- Списател? То не е за моите уста лъжица.

- Напразно се унижаваш, изпитай таланта си и ти. Какво поприще мислиш да

зафанеш?

- Аз съм ти казал: учителско.

Гороломов (ние така вече ще го наричаме) погледна със съжаление другаря си.

- Учител? Да затъпееш над глупави уроци, да станеш една машина, която двайсет

години да дърдори едно и същото, за да дочака пенсия!... Да мухлясаш и

подивееш, както нашия учител по математиката! Отде такава охота?

- Слушай, Панайоте, аз гледам по-сериозно на учителското звание. Истина, за

славолюбив човек то не представя широк простор... но аз не се лакомя за