Иван Вазов

Пъстър свят - Една българка

Исторически епизод

Аферим, бабо, машаллах

Народна песен

I

След обяд на 20 май 1876 г. ден, в който Ботевата чета беше разбита при "Волът"

във Врачанския балкан и сам Ботев падна пронизан от куршума на черкезката

потеря, командувана от свирепия черкезки първенец Джамбалазът, на левия бряг на

Искъра, срещу Лютиброд, стояха куп жени лютибродчанки. Те чакаха ред да

преминат реката с ладията. Повечето слабо знаеха какво става сега, някои и

нехаеха. Сноването на шумни потери от два дена насам оттатък Враца не се

косваше до тях и те продължаваха да си ходят пак по кърските работи. Истина, че

тука бяха само жени: мъжете не смееха да излазят. Макар че театърът на битките

между четата и потерите беше сравнително далеко от Лютиброд, но мълвата беше

донесла и тука безпокойствия и турила нащрек мъжкото население.

Същия тоя ден няколко турски войника дойдоха в селото, за да извардват

подозрителни лица; при брега, дето работеше ладията, пак няколко войника

наглеждаха кого отнася и донася тя. На тоя час ладията беше на оня бряг и

селянките чакаха нетърпеливо да се повърне, за да ги вземе. Най-после тя се

повърна. Ладиарят - лютибродчанин, главен от селото за тая работа -

опрягреблото в реката, за да укрепи ладията о брега, и извика към жените:

- Хайде мари, по-скоро!

В същия миг зададоха се из пътя откъм Челопек две конни заптиета. Те бързо

слязнаха и разтикаха жените, които се готвеха да нахълтат в ладията. Едното

заптие, стар и дебел турчин, плесна с бича си и ги изпсува.

- Назад, свини гявурски! Бягайте!

Жените се отстраниха, за да чакат пак.

- Бягайте оттука, хънзъри! - извика другото заптие и се спусна да ги бие с

камшика си. Жените с писък се разбяраха нататък.

В това време ладиарят вкарваше конете в ладията. Влязоха и заптиетата, па

дебелият, като се обърна към ладиаря, каза му гневно:

- Никоя кучка вече да не приемаш. Махайте се! - И той им махна свирепо.

Подир това жените, посърнали, хванаха да се връщат назад покрай нивята.