Иван Вазов

Пъстър свят - Ah, Excellence

I

Доктор М. запали изгасналото си цигаро и като прекъсна шумния разговор, обърна

се внезапно към г. Д*** и каза:

- Да, вие щяхте да ни разкажете нещо любопитно, па млъкнахте?

Д*** се обърна към присъствуващите гости, между които имаше и двама още лекари,

поухили се и каза:

- Не мога да разкажа пред това почтено събрание.

Всичките изгледаха позачудено.

- Тоест, как?

- Не мога, неудобно е.

- Някакъв секрет ?

- Никак не е секрет.

- Тогава защо намирате неудобно?

Д*** пак изгледа тримата лекари.

- Тъй, неудобно... тъй да кажа... неделикатно.

Тая въздържливост още повече раздразни любопитството. Накараха го всички с

молба да каже.

- Но тука има доктори! - каза той.

- А! това ще е някаква епиграма против нашата бедна каста? - извика весело

доктор Б., който беше свършил медицината в Париж, човек с бляскав ум и

всестранна начетеност, с черни, светливи очи, които будно гледаха през очилата

със златни кръжила. - Няма нищо. Ние, докторите, драги ми Д***, сме привикнали

на присмивките още от Молиера: само поповете са били усмивани повече от

лекарите. При все това, вие не можете нито да живеете, нито да мрете без тях и

нас. Не се безпокойте, разказвайте храбро.

- Добре. Впрочем, разказът ми се не касае за българските доктори...

- Не ни утешавайте, но говорете - каза д-р М. и седна тежко на креслото.

Въдвори се мълчание в стаята.

Д*** зафана: