Джек Лондон

Първобитният звяр

Повест

Преведе от английски Димитър Ламбринов

I

Сам Стъбнър бързо и небрежно преглеждаше кореспонденцията си. Като менажер на

професионален боксьори, той естествено беше свикнал с разнообразни и чудновати

писма. Като че ли всеки чудак, спортист, любител или реформатор имаше да споделя

някаква идея с него. От страшни закани за живота му до по-меки заплахи, като

например да му разбият муцуната, от амулети заешки лапи до конски подкови на

щастието, от неопределени облози до предложения от четвърт милион долара,

изхождащи от безотговорни пройдохи - цялото съдържание на тази изненадваща част

от кореспонденцията му беше известна. Откакто навремето беше получил ремък за

бръснач, направен от кожата на линчуван негър сбръчкан, изсушен от слънцето

пръст, отрязан от трупа на бял човек, намерен в Долината на смъртта, Сам беше на

мнение, че раздавачът вече никога не ще му донесе нещо, което да е в състояние

да го учуди. Но тази сутрин той отвори едно писмо, което прочете втори път,

пъхна го в джоба и го извади отново, за да го прочете трети път. То носеше печат

от някаква неизвестна пощенска станция в окръга Сиоюию и имаше следното

съдържание:

Драги Сам,

Ти не ме знаеш, само си слушал за мене. Ти дойде след мен на ринга, когато аз

отдавна вече бях напуснал бокса. Но вярвай ми, не съм си проспал времето. Следил

съм всичко в спорта и теб съм следил от деня, когато Ал Кауфман те нокаутира, до

последната ти среща с Нат Белсън и смятам, че си най-съвършеният менажер, който

се е появявал досега в бранша.

Имам да ти предложа нещо. Най-невероятното, което се е случвало. Не някаква

имитация, а истинска стока. Какво ще кажеш за един здравеняк, който вдига

стрелката на везните на двеста и двадесет фунта чисто тегло, а е на двадесет и

две години и може да удря два пъти по-силно от мен, когато бях в най-добра

форма? Това е синът ми, младият Пат Глендън, под това име ще излезе на ринга.

Всичко съм

обмислил. Сега най-добре хващай първия влак и пристигай тук при мен.