ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ КРИТИК МАРКСИСТ

Димитър Благоев е писал по въпросите на литературата и изкуството по граждански и публицистичен дълг". Неговите литературни статии и изказвания ~се включват в неуморните му усилия за разпространяване на социалистическото учение в България, за внедряване социалистическо съзнание в работническата класа, в трудовата интелигенция. Разбирайки голямата роля на художествената литература в разпространяването на идеите, във формирането на характерите, той живо се е интересувал от нейното състояние.

В голямото наследство на Благоев от трудове по политически, философски, исторически и други въпроси литературните статии заемат по-скромно място. Но те слагат началото на марксическата естетика, литературна теория и критика у нас и затова значението им е голямо. Те представляват новаторска дума в развитието на българската литературна мисъл, откриват нови хоризонти, чертаят нови перспективи.

В съгласие със своя мироглед основоположникът на революционното социалистическо движение в България разглежда изкуството като отражение на действителността, огледало на обществения живот, както пише още през 1885 г. Този му основен възглед го сближава с критическите реалисти на епохата като Вазов и Алеко Константинов. Същевременно той го разграничава от всички, които плащат повече или по-малко дан на идеализма и модернизма.

Неведнаж с нагледни примери Благоев илюстрира мисълта, че литературата е огледало на обществото, че животът е първоизточник на художественото творчество. И тъй като животът се намира в непрекъснато движение и изменение, непрекъснато се изменя и развива и литературата. Този диалектикоматериалистически поглед дава възможност на Благоев да вниква в тенденциите на литературния процес, в новите литературни явления. Така през 1897 г. тон отбелязва, че Бай Ганьо" на Алеко Константинов не би могъл да се яви преди десет, а още по-малко преди петнадесет години, защото тоя предвестник на оформените днес херои на капитала и на спекулацията у нас го нямаше тогава в нашия живот". Десет години по-рано и Вазов не би могъл да напише своите Драски и шарки", защото в нашия живот не беше изпъкнал тогава преломът, който напоследък преживява нашата страна: старите обществени отношения, старите понятия и старият еснафски морал не бяха почнали да се рушат". Колкото повече животът се усложнява, колкото повече се усложняват обществените явления, толкова повече и по-сложни въпроси занимават литературата."

Всички литературни произведения отразяват по един или друг начин живота. Но не всяко отражение въвежда читателя в света на пълноценното изкуство. От това, какво отразява художникът и как го отразява, зависят характерът и стойността на неговата творба. За да бъде изображението действително художествено, първият необходим елемент е, щото произведението или, по-вярно, образите и картините, които го съставляват, да бъдат верни с действителността". Благоев разяснява какво значи това. Той изтъква, че не всяко отделно явление може да състави предмет на едно художествено произведение, нито цялата съвкупност от явленията могат се представи в едно произведение". Художественото произведение ще бъде вярно с действителността само тогава, когато то изражава страни, които я характеризират, когато изражава едно общо състояние в действителността. Един разказ или една повест ще бъдат верни с действителността, ще представляват художествена цена само тогава, когато съдържанието им се касае до характерни за дадено обществено състояние явления, до явления, които характеризират известно общо състояние".

Съвсем ясно е, че Благоев изтъква необходимостта от художествено обобщение в литературните произведения. А пълноценното художествено обобщение за него е