ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ КРИТИК

М АРКСИСТ

СТОЯН КАРОЛЕВ

I

Димитър Благоев е писал по въпросите на литературата и изкуството по граждански и публицистичен дълг. Неговите литературни статии и изказвания се включват в неуморните му усилия за разпространяване на социалистическото учение в България, за внедряване на социалистическо съзнание в работническата класа, в трудовата интелигенция. Разбирайки голямата роля на художествената литература в разпространяването на идеите, във формирането на характерите, той живо се е интересувал от нейното състояние.

В голямото наследство на Благоев от трудове по политически, философски, икономически, исторически и други въпроси литературните статии заемат по-скромно място. Но те слагат началото на марксическата естетика, литературна теория и критика у нас и затова значението им е голямо. Те представляват новаторска дума в развитието на българската литературна мисъл, откриват нови хоризонти, чертаят нови перспективи.

В съгласие със своя мироглед основоположникът на революционното социалистическо движение в България разглежда изкуството като отражение на действителността, огледало на обществения живот, както пише още през 1885 г. Този му основен възглед го сближава с критическите реалисти на епохата като Вазов и Алеко Константинов. Същевременно той го разграничава от всички, които плащат повече или по-малко дан на идеализма и модернизма.

Неведнъж с нагледни примери Благоев илюстрира мисълта, че литературата е огледало на обществото, че животът е първоизточник на художественото творчество. И тъй като животът се намира в непрекъснато движение и изменение, непрекъснато се изменя и развива и литературата. Този диалектикоматериалистически поглед дава възможност на Благоев да вниква в тенденциите на литературния процес, в новите литературни явления. Така през 1897 г. той отбелязва, че Бай Ганьо на Алеко Константинов не би могъл да се яви преди десет, а още по-малко преди петнадесет години, защото тоя предвестник на оформените днес херои на капитала и на спекулацията у нас го нямаше тогава в нашия живот. Десет години по-рано и Вазов не би могъл да напише своите Драски и шарки, защото в нашия живот не беше изпъкнал тогава преломът, който напоследък преживява нашата страна: старите обществени отношения, старите понятия и старият еснафски морал не бяха почнали да се рушат. Колкото повече животът се усложнява, колкото повече се усложняват