Първично право и вторично право на ЕС. Учредителни договори на общностите. Единен европейски акт.

Когато става дума за правото на ЕС често се цитира френският термин "acquis communautaire", който в превод означава "достижения на общностното право".

Правото на Европейския съюз се подчинява на вътрешното разделение: първично и вторично право.

Първично право представляват учредителните договори на Европейските общности и Европейския съюз, както и договорите за присъединяване на новите държави-членки. Протоколите и анексите към договорите, които са юридически обвързващи, също са част от първичното право на Съюза. Тези договори се приемат от правителствата на държавите-членки чрез подписването им. На втория етап от процедурата за влизането в сила на договорите се извършва тяхната ратификация (чрез националните парламенти на държавите-членки или чрез допитване до техните народи). Договорите влизат в сила, след като всички страни, които са ги подписали, приключат процеса по ратификацията им.

Първичното право заема най-високото място в йерархията на източниците на правото на ЕС.

Вторичното право на ЕС се състои от регламентите, директивите, решенията, препоръките и становищата на институциите на ЕС. В повечето случаи институциите са свободни в избора си на форма за своя акт - регламент, директива и пр. По принцип регламентите се използват в сфери, които изискват по-стриктни разпоредби, докато директивата, която е задължителна само по отношение на постигане на предвидената в нея цел, се използва за по-общо уреждане на определени въпроси.

Договорът за Европейски съюз, подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г. постулира, че "Съюзът се основава на Европейските общности, допълнени от политиките и формите на сътрудничество, създадени с настоящия договор".

Какво представляват европейските общности?