Чудомир

Първа среща

Дума му буля Денка, подвиква му всеки ден:

- Пусни момчето да слезе от тая пуста гора, да дойде в село да види как

живеят хората. Колко му остава, дорде го вземат войник, а добър ден не

може да рече, както трябва. Не знае стъпка да пристъпи и с хора да се

сприкаже. Гледам го есенес, сред село се люшнало хоро самодивско, а то

седи отстрана и гледа като другоселче. Прати Динча, или пък ти иди при

тия пусти кози, та да си дойде за неделя-две, че е диво подивяло, горкото.

А бай Рали смуче лулата, сумти и бърбори изниско:

- Динчо е малък и глупав. Ще ги пръсне из урви и долища и ще нахрани

вълците с тях още първия ден. Не му е работа на него, а мен ме не бива

вече. Остарях, крака не държат, очите не виждат. Здрав човек трябва за

там и опитен.

- Не ти е работа, не ти е работа, а зимъс уби глиган голям като малаче.

За лов да ходиш по три дена те бива, а кози да пасеш, не можеш. Идете

двама с Динча тогава или се сменявайте. Той да иде сега, а ти, като се

развали времето, че ме е срам от хората да ме задяват. Момче-планина сме

отгледали, цъфнал като гюл вече, а сме го оставили в гората да дивее.

Момини майки катаден дохаждат, питачки думи подхвърлят, време му е на

момчето да послезе в село, свят да види и да се опитоми.

Бай Ради мисли, мисли, па наметна една заран стария ямурлук, откачи

гегата от гредата под плевника, преметна торбата и като се прекръсти,

закрачи нагоре из усойната. До пладнина стигна при кошарите, ослуша се и

по звънците намери стадото, смени сина си и го изпрати в село.

Дойде си Велко, изми се, избръсна се, премени се, изопна левент снага,

да му се не нарадваш. Гледа го буля Денка, поправя му пояса, къдри му

отзад ризата, а той - все нещо му стяга, все му пречи и като няма тояга,

не знае къде да си дене ръцете.

Походи малко из къщи, щура се из двора, мушка се из обора и сушината, а

очите му все към балкана шарят. Надвечер се реши да излезе из село.

Прекоси хорището, надникна в кооперативния магазин, отби се в дядовия

Стайков дюкян, но не можа да стои от пушека и пак се върна рано-рано в къщи.

- Ще свикнеш, майка,- думаше му буля Денка,- ще привикнеш. Като не можеш

да стоиш в кафенето, иди у лелини си Нанкини, до какини си прескочи, пък

тя ще те заведе у кръстничини ти да им видиш комшийките. У тях всички

момичета се събират, че е добра и много сладко приказва. И всяка събота

седянка има у тях.

Ходи Велко у лелини си, отби се у сестра си, но като мина една вечер

край кръстничини си и чу смехове и песни, кривна врат и забърза пак към

къщи. Толкова моми събрани, да рипнат да го посрещнат, да ококорят очи

връз него - де може да издържи той и да не обърка конците!

Мина неделя, търкулнаха се две, зададе се Димитровден и Велко посвикна

на село. Събира се вечер с момчетата, приказва, шегува се, свири им с

кавала, а един празничен ден, като се постъмни, реши и на хоро да се