Никола Вапцаров

Пушкин

Русия - мрак.

Русия - гнет.

Неразорана целина.

Вертеп. -

свирепа тишина.

На север - тундри, ветрове,

на юг - безкрайни диви степи.

А времето не бърза, крета

като бездомно

старо

псе.

Тогава простия народ

не знаеше за твойте песни.

Ти беше чужд и неизвестен.

Но ето днес -

трудът задружен,

задружният човешки ход

и тази обща светлина

роди един щастлив живот.

Сега е друго. Ето на:

един работник,

млад стругар,

през обедната си почивка

чете във книгата усмихнат

и чувства те като другар.

Разбира те, защото може

да гледа чудните звезди

как гаснат във небето ясно,

как сутрин слънцето блести

над оросената с искри

просторна степ.

Той има хлеб,

и гордостта,

че там - във фабричния грохот

мазолестата му ръка

твори една епоха.

И нетревожен той разбира

отде извира

песента.

Разбира на Мазепа мрачен

гневът,

на Ленски пролетта

преминала, преди цветята

на песните да разцъфтят.

Разбира твойта смърт жестока

и тази гнила суета,

забила някъде дълбоко

отровните си пипала,

изсмукала със старшна злоба

живота на един поет,

но неуспяла в своя пробив -

живота тръгнал пак напред,

живота сринал тези тесни