П У Ш К И Н

Есе

През месец март Пушкин няколко пъти посети моя дом и моето съзнание, така че възбуди отново възхищението ми към поета и неговите стихове. И разбира се породи някои мисли в мен, които искам да споделя.

През този месец имах рожден ден и от много добър приятел получих подарък - едно луксозно, много добре подбрано и оформено томче, с кратко заглавие - ОБИЧАМ ТЕ!

Това е една антология от шедьоври на световната любовна лирика. Първото стихотворение се казва "Обичам те", от неизвестен за мен испански поет, но е хубаво и въвежда в книгата. Като видях второто стихотворение ме обзе една топла вълна - любим поет - Робърт Бърнс и любимо стихотворение - "В цъфналата ръж".

"... Та нима ще знае всякой

де, кога, веднъж,

някога целунал някой

в цъфналата ръж?"

Почти бях сигурен, че следва Пушкин. Да. А. П. Керн . Скъп спомен. Зарадвах му се.Настървено го прочетох. Но у мен остана някакво чувство на неудовлетвореност. Намерих тетрадката, в която имах записан превода на това стихотворение като пример за добър превод. Прочетох го. Беше по-добре, но пак останах недоволен.Тогава взех томчето с поезия на Пушкин-на руски език и го прочетох.Седнах на дивана и в мен почнаха да нахлуват спомени от ученическите години.Тогава момчетата учеха в "мъжки" гимназии, а момичетата в "девически", тъй че, когато се събирахме след часовете в някоя класна стая, за да рецитираме или само да слушаме Пушкин на руски, бяхме само момчета. Това значи, че не сме имали за цел "да се покажем"пред момичетата, а да се насладим от красотата на стиховете. Та може ли някой да забрави "К Чаадаеву", "Узник", "Демон", "К А.П. Керн", "Зимний вечер," "Анчар", "Зимняя дорога", "Стансы" или:

Я вас любил безмолвно, безнадежно,