В лирическият аз от На А.П. Керн от А.С.Пушкин е въплътена представата за една романтична, любяща и искрена личност. Той говори за истинска, чиста и вечна любов. Любов, която е способна да го спаси от шума на мирски суети, любов, в която той намира спокойствие и утеха. Героят съзнава, че единствения начин, да се спаси от порочното общество е чрез любовта. А за него тя е божество. Следователно той вярва в нещо, уповава се на него на безкористната и искрена обич. За него тя не може да се забрави лесно защото дори след като

Години минаха. Метежен,
сърдечен план се укроти.
Забравих образа ти нежен,
Гласа, небесните черти

той пак си припомня и пак се ти яви пред мен. В този смисъл, той е типичен пример за герой от епохата на Романтизма постигнал лично благополучие (любовта), той е осъден на страдания (загубата на любов, която го ката да се чувства като на заточение) и след това пак си възвръща загубеното, но вече не е същото ( споменът за любовта).
Героят е верен на любовта. И умее да обича. Страда истински, когато е лишен от обич
На заточението в мрака
Летяха дни без близък зов

Това показва искреността на неговите чувства, защото страданието, при това истинското и непресторено страдание е това, което доказва думите.
Азът се стреми към любовта, тя е негова житейска цел

И тръпне то във порив нов
Към божеството устремено;

Защото, наистина, кое е по- ценно от любовта? Когат човек не обича и не е обичан, животът губи смисъл. А Азът умее да обича той обича с цялото си сърце и копнее за ласката на любимия човек. При това описва любимата си като видение небесно, на хубост гении въплатен, гласа ти нежен, милите черти. Моментът прекаран заедно е наречен миг чудесен. Следователно героят е истински романтик, за него любовта е нещо повече от чувство - тя е начин да изрази чувствата си.
А Азът споделя чувствата си, излива душата си. Той разказва накратко за живота си, разкрива се пред нас. Споредя най- съкровените си чуства. Той е способен на сълзи сладки, сърцето му тръпне. Това означава, че героят е искрен и много чувствителен.
Лирическият Аз от На А.П.Керн на Пушкин е отдаден на любовта. Тя е смисъл на живота му, тя е пътевдона светлина. Чрез нея чувствителното му сърце, обичащо искрено, може да се извиси над сивото ежедневие и да блянува онзи миг чудесен, който го кара да живее.