ПУЛС

Колебанията на еластичните артериални стени, синхронни със сърдечната дейност, наричаме пулс. От самото определение на пулса е ясно, че пулсират само еластичните артерии, но не и вените, които не са еластични.

Причината за появата на пулса е дейността на сърцето. При всяка своя систола то изхвърля известно количество кръв в аортата, което, за да се побере, разтегля нейните стени. Във време на следващата диастола еластично опънатата аорта притиска кръвта и я изстисква към периферията, като едновременно с това, свивайки се, се връща към своето изходно положение. Това разтегляне и свиване на стените на аортата през време на сърдечния цикъл се предава на артериите и обуславя появата на ритмичните колебания на техните стени, синхронни със сърдечната дейност. Пулсират всички артерии, но се опипва пулсът само на тези от тях, които могат да бъдат притиснати към твърда подложка: лъчевата артерия на ръката, слепоочната артерия в слепоочната област на главата, бедрената артерия в слабинната гънка, артерията на гърба на ходилото и т. н.

Скоростта на разпространение на пулсовата вълна е много голяма и достига 79 м/сек, тогава, когато най-голямата скорост на протичане на кръвния поток в аортата не превишава 0,5 м/сек.

Тъй като причината за появата на пулсовата вълна е сърдечната систола, пулсът отразява дейността на сърцето и представлява нейно огледало. Всяка промяна в тази дейност (напр. появата на екстрасистоли) неминуемо ще се отрази и върху пулса. Поради това изследването на пулса е важно помощно диагностично средство.

Нормалната честота на пулса у възрастния човек при пълен мускулен покой и липса на психични вълнения е около 7072 удара в 1 мин. Под влияние на различни фактори пулсовата честота се мени в широки граници. Преди всичко тя зависи от възрастта: у новороденото тя е 130140 удара в 1 мин, у детето на 1-годишна възраст около 120, на 10-годишна възраст около 90, към 15-годишна възраст 7578 и у възрастния човек (на възраст до 50 г.) 7072 удара. В напреднала възраст честотата на пулса наново се увеличава и достига до 80 удара в 1 мин. Във време на сън или в легнало положение пулсът се забавя и при дълбок сън се колебае между 50 и 60 удара в 1 мин. Обратно, при преминаване от легнало в право положение пулсът се учестява с 612 удара в 1 мин.

Особено голямо влияние върху пулсовата честота оказва тренировката. Изследванията показват, че у добре тренираните спортисти нормалната честота на пулса е под 60 удара в 1 мин и в някои случаи може да достигне до 3645 удара в 1 мин. Общо казано, всяка пулсова честота, която при спокойствие е под 60 удара в 1 мин, се нарича брадикардия, а над 8085 удара в 1 мин тахикардия.

Във време на физическа работа пулсовата честота се увеличава, т. е. наблюдава се тахикардия. При това при еднаква по интензивност и продължителност физическа работа пулсът на тренираните хора се учестява по-малко, отколкото пулсът на нетренираните. Учестяване на пулса се наблюдава и при психични вълнения (страх, тревога, радост и пр.), при болка, при покачване на телесната температура и т. н.