Никола Вапцаров

"Пулс" от Христо Радевски

Дали от някаква свита боязливост пред новото, което кипи във всеки стих, или от

нещо друго, но "Пулс" от Хр. Радевски бе отминат по много подозрителен начин.

И така се случва, че из кварталите, из градове и села хората си декламират по

разни вечеринки стихове, възприемат ги като нещо свое, много близко, изкарват

ги по няколко пъти на бис, а критиката не обелва зъб за тези стихове.

Хр. Радевски е един от първите, които разбраха, че да се твори художествен

реализъм със стари средства в днешно време - това съвсем не е художествен

реализъм. Той разбра, че трябва да се ликвидира с досегашните образи, омръзнали

до втръсване от повтаряне, че трябва да се пише така, че хората да вярват в

писаното, а не да се усмихват на някаква наивна патетичност.

С упорита работа Радевски създаде късия и импулсивен стих, който на места ръмжи

от негодувание или пък прелива от звучност.

Забележителна е като пример за първия случай алитератичната постановка на един

от куплетите му от стихотворението "На един самоубиец":

Аз потресен стоя пред трупа ти

и не скръб-- страшен гняв ме души.

За живота кураж не събра ти

и на срамния жест се реши...

Или звучността в "Автобиография >. която няма нищо общо о парфюмираната

сантименталност:

Аз съм роден

в един есенен ден.

Ден, в които лъхала

мрачна унилост...

Едно от най-ценните качества в поезията на Радевски е неговата поразителна

задълбоченост в някои стихотворения. Това са "Жената", "На един самоубиец" и

"Интелигент". В "На един самоубиец" той започва с една сурова внезапност,

стряска и неусетно ни води към един логичен извод. Словесният материал е съвсем